Чакам.
Нищото
да се случи.

Докато вървя.
Докато се опитвам
да видя небето
през листата на кестена,
а пък слънцето
се е загнездило в клоните
и си плете паяжини
от моите мисли.
Докато се случва поезията
Чакам.
Нищото да се случи.

А пък то се крие цял ден
в чашата ми с кафе
и навярно очаква
аз
        да престана
                да чакам.