Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Когато мълча за теб
и те залавям в тишината си,
която се разстила над теб
като нощно, дълбоко небе,
като вълна
се разлива над теб
и те затваря под себе си,
тогава мога да изпратя вятъра,
който да те събуди с целувка
и да изтрие спомена
за мен.
Когато съм безсмислена,
защото си ти,
когато съм красива
и безмълвно очаквам
да ме изпълниш цялата,
тогава мога да загубя
очертания,
за да се слеем
в празното пространство
под звездите.
Когато съм пътя,
който бавно минава
край сънени къщи
в ранна, пролетна утрин,
тогава ще можеш да намериш
в мен
отговорите
на всички въпроси
и да продължиш
безцелно
по пътя,
защото аз не мога да бъда
целта...
06.01.1999
© Бояна Петкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.1999
Бояна Петкова. Лятно равноденствие. Варна: LiterNet, 1999
|