* * *

Всъщност -
нищо не остана от теб.
Само двете ми
тъжни оранжеви гуменки
в ъгъла
ми напомнят за твоите устни
и за лятното ми опиянение.
Избелели са
като спомена
и от слънцето,
което тихо се плъзга надолу
по тайните прашни пътеки на
Витоша.
Малко поизкаляни от локвите,
над които ти не ме пренесе.
Единственото,
което запазих от теб -
моите самотни оранжеви гуменки.
Чудя се кога и тях ще
изхвърля.

август 1999