ДВЕ ТЪРСЕНИЯ БЕЗ ПОСВЕЩЕНИЕ

web | Лятно равноденствие

"Тя ще го чака на ъгъла на най-своето лято.”

Мирела Иванова

I.

Ще дочакам ли някога
ти да ме търсиш,
нокти да впиваш в моите длани
и от очите ти тъмни искрици
да осветяват ярко плътта ми?
Ще се сблъскам ли някога
с теб неочаквано,
точно зад ъгъла на моето циганско лято
с тъжна усмивка, забравено минало
и две шепи есенно злато?
Ще ме видиш ли някъде
боса на клада от страсти
в бяла рокля на самодива -
грях и наслада в косите си вплела,
бавно умираща, гордо красива?
Ще те намеря ли някога
на кръстопът да ме чакаш
и да знам, че само аз съм сега
твое спасение и изкупление,
недокосната твоя жена?

II.

Ще ме спреш ли някъде - уморена,
посивяла от битки и в битка пленена,
от живота посмачкана и доброто поела,
нощем на пътя - не чак толкова смела,
не чак толкова силна,
не чак толкова млада,
със пети изгорени от загаснала клада
(и мечтите на пепел) -
с глас, пресипнал от болка,
да се моля за още една обиколка...
Само още една, нека бъде последна,
за да мога в очите ти пак да погледна,
да докосна със устни горчивата кожа
и на твоето рамо глава да положа.
Дано само те има, дано съществуваш,
дано в звездна нощ ти за мен да бленуваш,
да не знаеш къде съм, да се будиш уплашен,
но да видиш, че само сънят е бил страшен
и да видиш, че аз съм до тебе - смутена,
потопила в лек блясък една малка Вселена,
като слънце изгряваща, тайна сила събрала,
не на пътя - до теб тихомълком заспала.

28.06.1999