|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИКАЗКА
web | Лятно равноденствие
На М.С.
Ухание на прецъфтели люляци,
на топъл летен дъжд и тишина,
на черешови, потъмнели улици
и неизпята песен на жена.
Предчувствие за забранени думи,
подобно жълти есенни листа,
подобно прашни, уморени друми -
последна топлина преди снега.
Усещане за тъмна неизбежност,
за таен, непрекъснат кръговрат,
за спотаена в жестовете нежност
и аромат на топъл, селски хляб.
И спомени за извървени пътища,
пребродени безбройни равнини,
за оцветили лятото ми сънища
и дългата поредица от дни,
създаващи илюзия за вечност,
оказала се после ефимерна,
погълната от нашата човечност -
да е безкръвна жертвата последна,
преди да паднат птиците от клоните,
преди и виното да загорчи,
да приютим душите си, бездомните,
край огън от залязващи лъчи.
29.06.1999
© Бояна Петкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.1999
Бояна Петкова. Лятно равноденствие. Варна: LiterNet, 1999
|