Тази сутрин -
като след буря внезапно притихнало,
морето се отразява в очите ти.
Ветровете,
в тъмното сили премерили,
се оттеглят високо
в осветените стъклени кули.
Вълните,
своите гневни бели гребени скрили,
напевно като
стар любовник
целуват брега.
И в тишината на спрялото време
на хоризонта се търкулва
слънцето.

Април 1999