ПЕРИФЕРНО ВРЕМЕ

web

Заговарят ме
внезапни фрази:
"Titolo originale!"
"Sei sicura?"
"La opera ultima."
Вървя
под магнолии напъпили,
под чийто цвят
някога
ридаех.
Вървя по виале "Гьоте",
без сянката на Мефистофел.
Св. Тереза от Трастевере -
стенеща -
с Бернини в изстъпление
божествено -
не ме вълнува вече;
и фонтана с голите момчешки тела
е сякаш картичка избледняла...
Знам, повей на старостта е
този поглед немеланхолен:
да съзираш единствено
глицинии,
плахо припламнали,
залези в охра,
понякога дъга контрастна,
и наместо траурни врани -
папагали жизнерадостни,
нежнозелено
устремени...