Кой е авторът на “Златна клонка”? Със сигурност автоматизираният отговор “Веселин Сариев” е най-малкото наивен, неверен, късоглед. Освен за авторовото име (и ръкописния подпис - signum authenticum - върху изображенията (на латиница) и на началната страница), трябва да говорим и за превода от/на два вида езици - превода на визуалното послание от картините в текст на български и от него на английски. Книгата разроява не само “функцията автор” (Фуко), нейната политика на представяне залага на разнопосочното четене - еднакво оправдани ми се струват както дискурсивирането на образа върху листа, така и изобразяването на словото върху платното (както любезно ми обясни моята бивша студентка Веселина Сариева, на практика именно така се случва - рисуване по стихове). С други думи, линейното четене е непригодно за “Златна клонка”, това е хипертекст, водещ към разни следи, като значението не е простият сбор от паралелните послания на езиците, които са и допълващи се, и независими. Тази техника всъщност не е съвсем нова, нарича се визуална поезия и е невероятно популярна на Запад и отвъд океана (с бета-версията на “Коперник 2001” изкопах около 1010 сайта за визуална поезия в Интернет, някои от които прибавят и звук или анимация към симбиозата между стих и четка, но не бих заменил допира до полиграфическите шедьоври “Съзвездие от мигове” и “Златна клонка” с взирането в дистанциращия монитор). Нещо подобно преди време правеха и Пламен Дойнов, Пламен Антов и Петър Чухов, поезирайки обаче пред природата - писане от натура, - по-различна “идеология” в сравнение с В.-Сариевата, диалогизираща с две изкуства между кориците.

Заглавието на книгата предполага припомняне на дългата традиция около златната клонка - от праисторическите ритуали, през келтската митология до Вергилий (справочници като “Речник на символите” или “Мифы народов мира” са по-удобни от дебелата класическа “тухла” на Дж. Фрейзър “Златната клонка”, която в оригинал звучи “The Golden Branch”, докато преводът на Кр. Чакандраков сполучливо се възползва от многозначността на английското “twig” - “клонка” и “наблюдавам”). Накратко - тя се асоциира с мъдростта, знанието, светлината, служи за помощник и пазител на човека. Що се отнася до стиховете и виртуозното “разглобяване” на езика в тях, предпочитам да ви препратя към ерудитския “После-букво-слов” на Михаил Неделчев от “Съзвездие от мигове”, където критикът с размах позиционира почерка на В. Сариев в разнородни полета, репрезентирани от имената на Рембо, Старобински, Лакан, Дерида.