|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Тодор Колев, "Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдание грешного Тодора" /С., 1999, изд. Слънце/Борис Ангелов
Новата книга от поредицата “Прочутите”
на издателство “Слънце” предлага изповедта на Тодор Колев, записана от Гергана
Михайлова. За разлика от миналото, когато по-прочути са били писателите (Васил
Друмев така озаглавява и автобиографията си), новите институции от типа на театъра,
естрадата, киното и особено телевизията правят популярни хората на визуалния
образ и затова не учудва вниманието на читателската аудитория към персоналните
разкази на артистите, които виждат и живота, и творчеството си като сцена, размивайки
границите между тях.
Другите, радващи се на общественото
внимание, люде са, разбира се, спортистите, споделили на свой ред историята
на живота си, но ако сравнението на Стоичков със Стойко Владиславов, сторено
преди време от Георги Господинов, беше “находка” на поета, то настоящото удължение
на тази “трансдискурсивна практика”, “Житие и страдания грешнаго Софрония”,
посочва още в сгрешеното си заглавие, че ще се говори за житейските премеждия
на автобиографа. Книгите на Софроний и Стоичков са тънички, почти незабележими
до масивното, 340-страницово тяло на Тодор-Колевото “Житие”. В него обаче, като
изключим казармените терзания и т.нар. творчески мъки, за страдания рядко се
разправя, а когато това все пак стане, те отново са от регистъра на пътните
патимии на поп Стойко: влакове закъсняват (или са пълни с немски овчарки), самолети
не пристигат, визи за Запада са отказани и пр. затруднения в придвижването на
заетия едновременно с няколко постановки актьор. “Двойникът” Софроний (Валери
Стефанов) и Тодор Колев от “Двойникът” (доц. Иван Денев) рядко си партнират,
понеже веселите случки, шумните забави и куриозите преобладават, разказани с
една особена смесица от “тарикатския” език на шоумена и експертния речник на
доцента по актьорско майсторство, непрестанно поясняван в редакторски бележки
под линия, целящи да разтълкуват на читателите чуждици като интермедии, инвенции,
алюзия.
А иначе схемата на книгата е проста,
назована е още в увода, построен сякаш в стила на Пенчо-Славейковите епистоларии
за формата на носа - авторът се е доверил само на своето обоняние, потвърждавайки
тезата на психолозите, че сетивната памет е най-дълготрайна. И започват да се
усещат миризмите на бащиния шивашки дюкян, на страха, на тамяна, на парите,
на клозетите (принос в нездравия интерес напоследък към този топос).
Книгата е разделена по тематични
глави, посветени на различните професионални роли, заемани от Тодор Колев през
годините: артист, киноактьор, режисьор, телевизионен водещ, шоумен, естраден
изпълнител, депутат, посланик, като смисълът на всяка от тях дидактично е синтезиран
в кратко мото, несъмнена приумица на редакторите, които очевидно са наясно с
очакванията на идеалния читател. А той ще остане, струва ми се, доволен от нескрито
носталгичния наратив за времето, когато “художествено-творческата интелигенция”
се удостояваше да забавлява др. Тодор Живков, поднесъл и тук няколко забележителни
реплики, ще хареса и пикантериите от кухнята на театралната каста, неизвестните
страни на други публични фигури и т.н.
Тъй като въпросът дали автобиографията
е (художествена) литература отдавна е ирелевантен, бих отбелязал само обратното,
стремежа към верифициране автентиката на изговореното чрез вмъкване на фотографии
в средата и (непълна) библиография накрая.
© Борис Ангелов , 2000
© Издателство LiterNet,
27. 03. 2000
============================= Първо издание, електронно. Публикация в сп. Страница, Пд., 2000, кн. 1
|