|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
/Пд., 1999, ИК "Хермес"/ Борис Ангелов Романът на Н. Казанджиев е многопосочно
четиво, сложно и, признавам си, поради това мъчно дори за бегло интерпретиране.
Макар да е лишено от интригуваща фабула с изобилие от епизоди и перипетии, “Лай”
не те оставя спокоен, докато не затвориш и последната страница (бързината на
прелистването е подобна на скоростта, с която текстът е сътворен - само за 44
дни през 1998 г.!). Тематичните нишки, изтъкали повествованието, успоредяват
алюзии и дословни цитати от Библията и киното (“Умирай трудно”), лични спомени
за събитията преди и след пълната с “измишльотини” и “грандиозна фантасмагория”
(с. 34) т.нар. революция от 9-ти септември, та до днешното ни разбъркано време,
видяно и в абсурдно-повторителната му, и в смешно-уникалната страни (благонамерено
пародирани са актуалните мутри, Вили в позата на селянка с мобифон и пейджър,
президентката на фирма с модерен офис, оборудван с ксерокс, факс, климатик,
компютри и Интернет). Пресечните точки между персоналната и националната истории,
между биографичния и историческия наратив не е новост в белетристиката (политико-идеологическото
е далеч по-автентично от проявите му в “Слънчевото куче”), Казанджиев обаче
умело внася една допълнителна оптика, през която текат преките паралели с евангелските
сказания. Главните герои се именуват Тома и Лазар, жената със златния косъм,
жената-хляб (с. 33), необходимият трети в продуциращият романовост любовен триъгълник,
е наречена Великденичка, родена след Пасхата, на Разпети петък, но официално
вписана на Великден. Авторът свободно борави с Книгата, Тома Неверника според
Йоан е Тома Близнак, за Лазар от “Лай” той му е “като за близнак” (с. 19), като
често е прокарвана и аналогия с Йона и кита.
© Борис Ангелов , 2000 |