Сред неповторимата обстановка на Етнографския музей, в непривичния за Пловдив студ, се събраха приятели и почитатели на писателя Рашко Сугарев, за да се стоплят със словата на новоизлезлия му роман “Лице на угодник”. Книгата бе представена от директора на издателство “Отечество", София, Любен Петков, който след кратка встъпителна реч побърза да даде думата на критика Георги Башиянов, под чието прецизно редакторство текстът се публикува. Башиянов се опита да резюмира задълбочения си “Предтекст”, предговарящ “Лице на угодник”, като сподели и историята на самия ръкопис, проблемите около разчитането му и т.н. Без да налага на аудиторията своята интерпретация на романа, той предложи прочит през Юнг и говори дълго и аргументирано за спецификите на онова странно състояние, наречено сън.

Оттук тръгна и изказването на литературния критик проф. Светлозар Игов, но противно на очакванията, той категорично предпочете просто да сподели спомените си за Рашко Сугарев. Емоционалното му експозе възкреси образа на самовглъбения, обичащ честите усамотявания писател, предпочел да съхрани вътрешната си свобода пред получаването на примамливите придобивки и облаги от познатата през тоталитаризма литературна кариера. Както и в есето си “Insight and blindness”, посветено на “Езикът и неговата сянка” от Златомир Златанов, Светлозар Игов наблегна на вчерашния и днешния български социален абсурдизъм, репрезентиран в романа на Рашко Сугарев. Темата за загубената личностна идентичност, разработена от психиатър по професия, беше другата опорна точка в речта му.

Накрая Георги Башиянов разкри топосите в книгата, изясни някои биографични подробности, правещи според него романа пророчество за собствената смърт на автора, нелепо заминал си след лекарска грешка, в което обаче се усъмни препатилият какви ли не репресии професор, който с болка и укор намекна за евентуална неслучайност в действията на Рашко-Сугаревите колеги, повлияни от “свещените крави” на съвремието ни, засегнати от словата на писателя. Като потвърждение на подобен “прочит” Георги Башиянов приведе репликите на Рашко Сугарев от едно от последните му интервюта за “Литературен форум”. След настаналата мъчително тягостна обстановка, събралите сгряха и телата си с по чаша червено вино.