Книгата на Мария Станкова"Наръчник по саморъчни убийства" концентрира многопластовите усещания на авторката за съществуването и края на съществуването на "брауновите частици". Ма-Р-Ия С-Танк-Ова - малка стара история, танц и отрова.

        Предлагаме Ви: интервю на книгата със случаен читател

        ПОМОЩ!

        В книгата страхът е водещ грим. Гримирани със страх от всичко са не само клепачите на главната героиня, но и ноктите, ръцете, бедрата й.

        Когато човек има глас, говори глупости.

        Главната героиня твърди, че говори глупости. Глупостите са 106 страници във формат 16/56/84. Напълно приемливо.

        Важното е, че за да откриеш каквото и да било, все някой трябва да ти помогне.

        Авторката дава ценни съвети за това как с подръчни средства могат да се преодоляват препятствия, завършени в своята нетърпимост. При това никъде не се прибягва до използването на компютър; убийствата са екологически чисти.

        И тогава се появява той. Сам е и изгубен като мен. Веднага съм влюбена.

        Желанието за живот преследва главната героиня навсякъде, но то е най-силно тогава, когато тя убива.
        В повечето случаи желанието за живот предоставя на героинята ново влюбване. В такъв смисъл, от гледна точка на архитектониката, заглавието на книгата би звучало по-добре така: "Наръчник по саморъчни влюбвания".

        Нищо не е като преди.

        Мария Станкова следва безупречната логика на кратките изречения.

        Много добрият психиатър казва, че нямам синхронно мислене.

        Героинята черпи познанията си по "саморъчно убийство" от медицината. Не пропуска лекарски прегледи - трамплин и основа за поредно влюбване-убийство, сверяване на часовника. Препоръчвам на авторката да /пре/разгледа картата с часовите пояси.

        Когато не знаят истината, хората си служат с термини.

        Нямат друг шанс за общуване.
        Когато хората знаят истината, с какви думи да си служат?

        Казваше, че била приета с конкурс...

        Остра, пародийно-самоизобличителна критика на социалистическата не-действителност. Граматически изразител - минало свършено време. Добре свършена работа.

        Дърветата брадясват и се превръщат в симпатични нехайни типове. Как да не си паднеш по тях!

        Лапидарните изречения в по-голямата част от текста са инкрустирани с фриволни украшения като това.
        Поезията като вдовица, поезията като булка - многото измерения на поезията.

        Когато злото си отвори устата, първата дума, която произнася, е ЩЕ.

        Героинята се спуска по крехката повърхност на обещанията, а това е най-лесният начин да се пропада на всяка крачка. Повсеместна житейска философия на главните героини по света.

        Получавам писмено предупреждение, че съм освободена от заеманата длъжност... Предупреждение за свобода.

        Абсурдите са толкова много, че направо са досадни. Интересна е словесната им формулировка. В случая е сполучлива.

        Успокоявам нервите си с купуване... Киселото мляко заменя всичко...

        Храната като начин на живот, като начин на писане на книги. Какъв литературен жанр би се родил, ако авторът се храни само с майонеза?

        Къса ни е паметта.

        Съгласна съм. И няма да нарека явлението болест, да напиша, че е по-страшно от рак и СПИН.
        Мария Станкова го тълкува като желание за добротворчество. Съгласна съм. С цената на поредното убийство, с цената на книгата - 2000 лева.

        Обичана съм!
        Животът е прекрасно място!
        Всички ме питат как живея без работа и пари. И аз се чудя как го правя, но го правя добре. Жива съм.

        Какво толкова е станало?

        "Наръчник по саморъчни убийства"

        Нищо толкова...