|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛИЧНА АМБУЛАТОРНА КАРТААлександра Вал
Гледам рентгеновите снимки на белите
си дробове и си мисля: колко сложни и объркани са пътищата на поезията...
И не защото поредната бронхопневмония
се е настанила в дробовете ми. Не и защото през последния половин час съм си
говорила за литература с Борис Минков.
...
На снимката се вижда, че стиховете
са къси и начупени, малки петънца сред огромните възвишения на ребрата ми.
Тъжно заболяване с обилен кръвохрак...
...
Лекарите посочват, че там някъде
- към второто ребро /второ, нямам представа отляво надясно или отдясно-наляво,
но съм сигурна, че е второто от корема към сърцето/, та там някъде - имам срастване.
Сраснали са се Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Марин Георгиев, Румен
Леонидов, Румен Баросов, Елин Рахнев, Иван Теофилов, Марин Бодаков, Бойко Пенчев,
Бойко Ламбовски - О...! Истинска @нтология на мъжкото поетично начало
е това мое срастване. Лекарите казват, че срастването ми било
украсено - като всяка причудлива форма на природата - с нежни поетични удължения
- Кристин Димитрова, Мирела Иванова, Валентина Радинска, Силвия Чолева, Мария
Вирхов, Мария Каро и О...! да се върна в началото - колко сложни и объркани
са пътищата на поезията...
Срастването се активира при лошо
време - няма да описвам какви неологизми и чуждици изхвърлят дробовете ми, стилистични
подражания и словесни уродства. Както и да възкликна: "Ах, Мария!" или "Ох,
Димитър!" поетическата храчка е грозна гледка и боли, боли, боли...
В рецептите за лечение алтернативата
е антибиотици. Но да разбиеш с антибиотици, на пух и прах, една поетическа @нтология-срастване,
не е лесно! А не трябва да се забравя, че и антибиотиците са срастване, само
че от друг вид - химическо - вино, ракия, лед, пилета на грил, салати и... .
Щом поема антибиотиците, на истинското срастване му става толкова добре /какъв
литературен банкет спонсорирам!/, че за един, два месеца ме оставя на спокойствие
и дишам, дишам, дишам...
А след това?
Вглеждам се пак в рентгеновите снимки
и си мисля за следтовато.
Как да се раз-расна???
Да се върна назад към природата - и да чета Ботев?!
Я, по-добре да натисна CANCEL.
© Александра Вал, 2000 © Издателство LiterNet, 19. 07. 2000 ============================= Първо издание, електронно
|