|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Александра Вал И така: Запетайката, Точката, Трите точки, Тирето, Въпросителният знак, Удивителната и Двоеточието се озоваха пред трудовата борса на община Средец. Вече на никого не му се задаваха въпроси и Въпросителният знак се чудеше към каква преквалификация да се насочи. Запетайката и тирето си мислеха, че щом и в България се е стигнало до такава стагнация, най-добре ще е да тръгнат за Америка. Да се "уредят" в спечелилата наградата "Балканика" книга и чрез нея, през океана - да мият паници в Бронкс. Трите точки мълчаха - както обикновено - продължително. "Добре - мислеха си Точките - да махнат Запетайката, Главната буква, Точката и Двоеточието - разбирам. Ама мен, мен ме обичаха най-много. Защо?" Докато чакаха, Трите точки се прозяваха безбъдещно, наслаждавайки се на дългите крака на Удивителната. А Удивителната, XXL години любовница с Точката си, беше много, много тъжна. Толкова време не успя да забременее от нея и този край й се струваше естествен. Борсата отвори към 10 и 20 и раздаде за попълване на всички следната декларация: островърхо ключе вдишвам
© Александра Вал, 2001 |