web | Заложби на отвореността

Книгата е резултат от дългогодишните проучвания на автора в областта на сравнителното литературознание и сравнителната културология.

Във встъпителна студия са развити наблюдения върху характера и степените на междулитературния диалог, върху диалогичния потенциал на една литература, върху литературните взаимоотношения в контактологичен и типологичен план - проблеми, разисквани на друга плоскост в книгата на автора "Близост в различията" (1995).

Този труд черпи основанията си от схващането, че писателите, създаващи литература на "несветовен" език, по необходимост са "по-отворени" към световната литература, притежават по-изострени сетива към невидимите за погледа "отвътре" нейни особености и достойнства.

Така в книгата са включени разработки на проблеми от съвременната българска литература с оглед на нейната отвореност към световния литературен процес, както и изследвания върху автори и проблеми от английската и американската литература, имащи някакво отношение към съвременния български литературен процес.

Представените български творци Гео Милев, Асен Разцветников, Димитър Димов, Валери Петров, Александър Геров, Георги Рупчев - повечето от тях и преводачи - са свързани като проблематика, културен хоризонт и творчески натюрел с парадигматични явления от съвременната световната литература. Техните произведения доизграждат представата за българската литература като за една неизолирана, открита за диалог литература.

Оттук и възможността в един "дискурс на отвореността" да се изследват творби и проблеми от по-новата английска и американска литература, още повече че сред застъпените автори има и пряко въздействали върху българския културен и литературен живот.

Разгледаните английски писатели Луис Карол, Ричард Адамс, Брус Чатуин, Маргарет Драбъл, Фей Уелдън и представените американски писатели Хенри Дейвид Торо и останалите от кръга на литературния трансцендентализъм, а също Патриша Хайсмит, Глория Нейлър, Стивън Диксън, Джойс Карол Оутс имат своето повече или по-малко установено присъствие в културното съзнание на българския читател и съопределят хоризонта на очакване към явленията в световната литература.

Културният принос на тази книга се корени в разширяването на традиционните представи за "големи" и "малки" литератури и в насочването на погледа към двойствената стойност на "несветовния" език като литературен инструмент.

* * *

The book is the result of its author's long lasting interest throughout the years in comparative literature and comparative cultural studies.

The introductory study deals with the character and the levels of interliterary discourse, with the discourse potentials of a national literature, with literary discourse in respect of both contacts and typology -   these being topics, discussed from a different prospective in the author's previous book "Similarities in Divergences" (1995).

This work is grounded on the understanding that a literature created in a "small" language is necessarily more open towards world's literatures and has more acute senses towards less visible literary peculiarities.

Thus the book deals with aspects of contemporary Bulgarian literature that clearly outline its openness towards ongoing processes in world's literatures, as well as with contemporary British and U.S. authors, whose works have things in common with present day Bulgarian literature.

The Bulgarian authors considered - such as Geo Milev, Asen Raztzvetnikov, Dimitar Dimov, Valeri Petrov, Alexander Gerov, Georgi Roupchev, - most of them translators as well, - do all create the image of Bulgaria's literature as a literature nonisolated and open for dialogue.

Hence the possibility - in a "discourse of openness", - for works and topics from recent British and American literatures to be viewed upon. Moreover, most of these authors are ones that have been very influential in Bulgaria.

The British authors dealt with, such as Lewis Carol, Richard Adams, Bruce Chatwin, Margaret Drabble, Fay Weldon, and the American authors like H. D. Thoreau and other transcendentalists, as well as contemporary ones like Patricia Highsmith, Gloria Naylor, Stephen Dixon, Joyce Carol Oates, do all have their more or less established presence in the Bulgarian reader's cultural consciousness and in a way predestine his expectational horizon towards what is going on in other literatures.

The cultural contribution of this book lies in the broadening of the traditional concept of "big" and "small" literatures, as well as in pointing out the double value of the "nonuniversal" language as a literary instrument.

© Албена Бакрачева, 1997
© Издателство LiterNet, 15. 07. 2000
=============================
Публикация В: Албена Бакрачева "Заложби на отвореността", С., УИ "Св. Кл. Охридски", 1997.