Албена Бакрачева

web | Близост в различията

Сравнителното разглеждане на особеностите на реалистичното повествование в английския просвещенски роман и българската следосвобожденска белетристика дава богати възможности за установяване на съответствия сред многообразието от специфични отлики, за откриване на редица близости сред далеч по-очебийните различия. Открояването на тези близости се осмисля от гледна точка на българската белетристика от първите две следосвобожденски десетилетия, доколкото, поставяйки я в условията на едно на пръв поглед непривично междулитературно общуване, очертава част от нейните диалогичноспособни страни и по този начин я свързва с една голяма и сякаш твърде далечна й разказна традиция.

Българската следосвобожденска белетристика напълно естествено споделя немалко характеристики, присъщи на повествователните жанрове през XIX в.; но нейното начало се свързва с прелом в българската история и тя започва със съзнанието, че трябва да бъде различна от създадената до нея българска разказност, че - без да се откъсва от нея - трябва да я прероди в нещо качествено ново. Съзнанието за създаване на новост в повествователната традиция е присъщо и на английските просвещенски писатели - тъкмо защото е възприеман като новият жанр на новото време, романът придобива водещо място в литературата на английското Просвещение. Тази обвързаност с представата за новаторство предизвиква и в двете литератури от двата периода ориентация към изображението на реалния живот и употреба на всекидневния език, води до установяването на реалистичен повествователен модел, в който основна роля играе изискването повествованието не просто да внушава, но и да заявява своята достоверност. Оттук и многобройните типологически съответствия, чието установяване с гледна точка "отвореността" на българската литература представляваше главната задача на тази книга.

Осмислено чрез идеята за "пътя" - в рецепционен и типологически план - на английския просвещенски роман до българската литература, изследването е съсредоточено върху доминиращите за двете литератури от двата периода белетристични жанрове: романа, от една страна, и повестта и разказа, от друга. Проследяването на типологическите повествователни съответствия помежду им открива възможност тези по-кратки белетристични форми у нас да се видят в светлината на съответен етап от развоя на реалистичното повествование и, оттук, в светлината на романова равностойност за времето; с други средства и с друга цел да се открои това, което Вазов бе подсказал още в "Митрофан и Дормидолски" - че "тъй се почнуват романите". В тази именно перспектива се очертават близостите в утвърждаването на реалистичния тип повествование в английския просвещенски роман и българската следосвобожденска белетристика.

Изградена с оглед възможностите за съизмеримост на повествователните особености на следосвобожденската ни разказност в уголемения мащаб, предоставян от компаративния план на разглеждане, тази книга следва определена българистична насоченост. Затова и планът на типологическата съпоставка в случая предоставя както поле за взаимно осветляване на повествователните особености от двата съотнасяни периода в двете литератури, така и необходимите условия, за да могат отликите на българската следосвобожденска наративност да се разгледат извън статиката на описателността, а в перспективата на диалогичен потенциал на литературата ни. Осветлени - а понякога дори и подсказани - от линията на съпоставителното разглеждане, тези отлики се очертават особено ясно както със спецификата, така и с генерализиращото значение, което носят. Оттук и възможностите за задълбочаване както в характеристиките на особеното, така и в характеристиките на общото, разбирано в случая като установяване на сходства в иначе твърде далечните разказвачески традиции в английската и българската литература. Така възприетата гледна точка на изследване позволява нов прочит на белетристиката ни от последните две десетилетия на миналия век - в това се състои и основният принос на този труд.

Така проследяването на особеностите на първоличното повествование у българските следосвобожденски белетристи и английските просвещенски романисти, очертавайки присъщото за сказа спрямо далеч по-разпространен тип първолична наративност, изтъква и по принцип удостоверяващото значение на този повествователен модел за ранното реалистично повествование. Проявленията на всезнаещия разказвач се открояват най-вече като свидетелства за наличието на "общ знаменател" между съпоставяните два периода от двете литератури и, съответно, като диалогичноспособна страна в българската разказност, водеща до "разбирателство" в потенциалното междулитературно общуване. Обратно, автокоментарът у съпоставяните разказвачи, както и различните измерения на постановката време/безвремие, се проявяват повече като белег за "неразбирателство". Като цяло обаче анализирането на отделните страни на гледната точка в повествованието - редом с очертаването както на характерното, така и на общото между двата съпоставяни литературни периода - поднася необичаен и благодатен като възможности ракурс към такова физиономично явление на тогавашната българска литература като "снемането от натура". Проблематиката на изграждането на персонажа и особено проблематиката на адресираното повествование, на повествованието, заявено и недвусмислено обърнато към читател, сравнението поставя в полето на пулсиращото напрежение между фикция и реалност, откроявайки актуалността на това отношение за ранната реалистична разказност както в английската, така и в българската литература: различния акцент, който английските и българските разказвачи от разглежданите периоди поставят в това отношение, съпоставката обвързва с особеностите на националните литературни традиции с оглед открояването на определен тип наративна нагласа у следосвобожденските ни белетристи.

Особеностите в комуникативните измерения на повествованието сравнителният подход очертава и на равнището на първия български превод на просвещенски роман - превод, неизбежно съобразен с установен на времето в литературата ни модел на адресираност към потенциалния читател. Оттук нататък обаче обвързването на особеностите на ранния български превод с типологически повествователни съответствия между английската просвещенска и българската следосвобожденска белетристика излиза извън възприетата тук представа за издържан съпоставителен анализ: доколкото особеностите на преводното решение не са повествователни особености и повествователните особености на едно литературно произведение - на които типологическата съпоставка би се облегнала - не са в зависимост от преводното му решение, тази разработка възприема гледната точка към първия български превод на английски просвещенски роман като към видимо, повърхностно равнище на общуването между двете литератури. Цялостната насоченост на изследването с оглед особеностите на българската следосвобожденска белетристика задава разглеждането на този превод - при това останал десетилетия наред непоследван от друг превод на английски просвещенски роман - не като доказателство за типологически съизмеримости с английската просвещенска белетристика, а като степен на "отвореност" на българската литература в определен период от историята й. Същата тази насоченост на разработката определя и необходимостта от въвеждащото проследяване на основите и основанията на английския просвещенски роман; сравнението между двамата големи английски романисти, Филдинг и Голдсмит, излиза извън безперспективността на всяка самоцелност, осмислено като сравнение с оглед предстоящо сравнение.

Гледната точка към българската литература задава и цялостната композиция на труда - като проследяване на пътя на "чуждото към своето". Път, проследяем сякаш само в тази единствена посока, за да се окаже, преминавайки в полето на типологията през редица "познати места", всъщност двупосочен: доколкото, носейки съзнанието за новост при установяването на реалистичния тип повествование, българската следосвобожденска белетристика проявява редица сходства с английския "нов начин на писане", просвещенския роман. В измеренията на такава двупосочност, установени на равнището на рецепцията и типологията в перспективата на един етап от родната ни литературна история, това изследване осмисля задачата си.

© Албена Бакрачева, 1995
© Издателство LiterNet, 15. 07. 2000
=============================
Публикация В: Албена Бакрачева "Близост в различията (Особености на реалистичното повествование в английския просвещенски роман и българската следосвобожденска белетристика)", С., УИ "Св. Кл. Охридски", 1995.