web | Близост в различията

Трудът проучва степените на "отвореност" на българската литература по отношение на английския просвещенски роман и така я включва в голяма и на пръв поглед далечна разказваческа традиция.

Книгата очертава една от страните на диалогичния потенциал на българската белетристика, като посредством съпоставката с английския просвещенски роман нашата следосвобожденска повест е видяна като романова равностойност при утвърждаването на реалистичния тип повествование.

Анализирането на отделните страни на гледната точка в повествованието - редом с очертаването както на характерното, така и на общото между двата съпоставяни литературни периода - поднася необичаен и благодатен като възможности ракурс към такова физиономично явление на тогавашната българска литература като "снемането от натура". Проблематиката на изграждането на персонажа и особено проблематиката на адресираното повествование - т.е. на повествованието, заявено и недвусмислено обърнато към читателя - е поставена от сравнението в полето на пулсиращото напрежение между фикция и реалност.

По този начин се откроява актуалността на това съотношение за ранната реалистична разказност както в английската, така и в българската литература. Съпоставката обвързва различния акцент, който английските и българските разказвачи от разглежданите периоди поставят в съотношението фикция/реалност, с особеностите на националните литературни традиции с оглед извеждането на определен тип наративна нагласа у следосвобожденските ни белетристи.

В така установените типологически съответствия се съдържат многобройни страни от доказателствената част на твърдението, че поради спецификата на нашето литературно развитие тъкмо в повестта и разказа ще открием онова, което в литератури с по-стари традиции откриваме обикновено в романа.

Самата идея да се види българската следосвобожденска повест в светлината на романова равностойност е особено плодотворна - и като принципно положение с по-широко значение, и като основна постановка в конкретното изследване. Време е да можем по-ясно да видим националното си литературно развитие не в доморасла изолация, предразполагаща към безпочвени умиления и отрицания, а в реалния контекст на по-голямата културна общност, към която по някакъв начин принадлежим - и книгата допринася за едно такова по-зряло виждане на националното.

Така изследването налага един нестандартен подход не само в разглеждането на нашата литература, но и в отношението ни към чуждите литератури.

* * *

The book studies the narrative correspondences between the 18th-century British novel and late 19th-century Bulgarian fiction. Its general understanding is that the time has come for every national literature to outgrow its domesticity, its closed system of self satisfactions and dissatisfactions, and to see itself placed in the context of a bigger cultural community where it actually, more or less, belongs. This is understood in terms of literary maturity.

The more specific understanding is that drawing interliterary parallels can prove itself as the best means for a national literature to be seen as incorporated in a much broader literary tradition. Thus, the emphasis laid upon openness in terms of both critical disposition and literary evidence, the dissertation focuses on two national literatures, British and Bulgarian, in order to see a period in Bulgaria's literary history as having typically novelistic features. The latter had long been taken for granted by Bulgarian critics. It needed to be proved though, and therefore a comparison between late 19th-century Bulgarian fiction and the 18th-century British novel - this boom of the "new genre" in Europe, - turned out to be a a very productive approach. (The productiveness of this approach, as well as of the ways it was followed, was pointed out as a most considerable contribution of the book and a reason for its publication in Sofia, St. Kliment Ohridski University Press.)

The comparison bridges considerable temporal gaps because of Bulgaria's complicated historical development, sometimes unduly called "belated". A lot of evidence proving the openness of late 19-th century Bulgarian fiction was found though, by tracing its narrative correspondences to the great British novelistic tradition of Defoe, Fielding, Goldsmith, such as: point of view (the first-person narrative, the omniscient author, the self-conscious narrator), character drawing, the implied reader. Thus the dialogue between two periods in two national literatures was proved possible by means of the many similarities found.

Different Bulgarian translations of 18th-century British novels were also taken into consideration, where translation was understood as a materialized form of interliterary and intercultural dialogue.

This study was aimed at proving the impossibility of domesticating national literatures and cultures, the critical need to always be aware of the intercultural (and multicultural) contexts, to gradually erase the idea of borders, whatever they might be.

© Албена Бакрачева, 1995
© Издателство LiterNet, 15. 07. 2000
=============================
Публикация В: Албена Бакрачева "Близост в различията (Особености на реалистичното повествование в английския просвещенски роман и българската следосвобожденска белетристика)", С., УИ "Св. Кл. Охридски", 1995.