ИЗ "НЕМЕБЕЛИРАНИЯ САЛОН" НА МОДЕРНИСТИЧНИЯ РОМАН: ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ СВЯТ НА УИЛА КАТЪР

Албена Бакрачева

web

Зад това изследване определено стои автор-ерудит. Нещо повече: това е автор-ерудит с десетилетно утвърдено име в българското културно пространство. Белетрист и преводач на художествена литература с изключителна продуктивност, Йордан Костурков е автор на четири сборника с разкази, три сборника с литературни портрети, многобройни статии основно върху англоезични писатели в литературната ни периодика, а в негово превъплъщение на български език щастливо достояние на нашата читателска публика през годините са станали книги на Гор Видал, Норман Мейлър, Мюриъл Спарк, Джон Ървинг, Джойс Каръл Оутс, Една О’Брайън, Джеръм К. Джеръм, Агата Кристи... Специално бих искала да припомня превода на Сантиментално пътешествие из Франция и Италия от Лорънс Стърн - с него в началото на 1980-те години Йордан Костурков талантливо и културно-проникновено заяви макар и закъснялото, но абсолютно необходимо начало на българската биография на английския просвещенски роман; заяви го при това, избирайки определено най-сложния и като мислене, и като наратив представител на късния английски 18. век - неслучайно немалко английски литературни историци извеждат пряка линия на приемственост между Лорънс Стърн и Джеймс Джойс. И точно така неслучайно, струва ми се, работата върху този превод е провокирала в значителна степен интереса на Йордан Костурков към литературата на високия модернизъм - както европейски, така и американски. Оттук и дългогодишните му занимания с романовото творчество на Уила Катър в контекста на модерността и обвързаността/необвързаността му с различните аспекти на модернизма като доминиращото периода литературно направление. Литературната ерудиция и цялостното културно присъствие на Йордан Костурков категорично стоят зад новоизлязлата му книга Аспекти на модерността в романите на Уила Катър. И тъкмо тази категоричност на литературно познание и ярко културно присъствие задава според мен значимостта на книгата.

Като начало Костурков поставя творчеството на Уила Катър в неговия съвременен литературен контекст, като обосновава избора на четири романа, датиращи от 1922 година насетне, за предмет на внимание. Този избор съвсем основателно се определя от избраната гледна точка - модерността, високия модернизъм и романите на Уила Катър във възможната им - постигана и непостигана, целена или съзнателно избягвана, - съотносимост с тях. Като изтъква приливите и отливите в критическия интерес към творчеството на Уила Катър - разбира се, най-вече в САЩ, - Йордан Костурков основателно проблематизира техните основания, посочвайки като водещо сред тях едноплановото тълкуване на локалната среда", т.е. на регионализма в романите на писателката. Преминавайки през отделни страни на културното въздействие на творчеството на писателката - включително и отсъствието й от българската преводна традиция, - авторът посочва значимостта на избраната от него тема и, отбелязал недвусмислено, че в съвременните изследвания на Катър доминира тълкуването й като модернист..., като дори типичните регионални романи вече се включват в тази категория", изтъква основната задача на своето изследване, а именно: пренареждане на парадигмата, като поводът е освобождаването от предубежденията и традиционните класификации и автономната оценка на разглежданите четири романа".

Нататък Костурков определя понятията провинциализъм", регионализъм", местен колорит" като понятия с особен, дебатируем статут в специфично американския литературен контекст, доколкото са характерно и традиционно позитивно натоварени в дълбоката си обвързаност с потребностите на американската културна независимост, ясно осъзнати и ярко отстоявани в първите десетилетия на 19. век и насетне. Навлизайки в по-голяма дълбочина в същността на понятията, Костурков неизбежно се спира на типичния за високия модернизъм космополитизъм, за да се съгласи охотно с Хю Кенър, че ако космополитен" значи бездомен", то модернизмът намира щастлив дом" в Америка; и макар някак странно и безпричинно модернистичната идея за артистичния космополитизъм да остава дисоциирана в изследването от нейния инициатор, експатриота в Лондон Т. С. Елиът, все пак убедително придомяването" й в Америка води до заключението, че американският регионализъм е престижна категория" и че в известен смисъл американската литература не е национална, а регионална". С уточнението, че в американската културна ситуация от началото на 19. век нататък усетът за място се въздига до особения статут на гарантиращ културна независимост и, оттук, регионалното, местният колорит се превръща в синоним на националното, свободното, духовно независимото, а не обратното, все пак Костурков е намерил адекватен подход да представи регионализма на Катър в специфично американския му контекст, т.е. не принизяван до провинциализъм, а тъкмо обратното, издигнат до всецяло позитивна стойност. Струва ми се, щеше да е уместно, ако авторът се беше позовал и на една американска писателка, съвременничка на Катър - думата е, разбира се, за Гъртруд Стайн и знаменателното й наблюдение, че модернизмът се ражда в Америка, но трябва да дойде в Европа, за да се случи". Стайн, естествено, има предвид най-вече типично американския дух на несекваща иновативност, нуждаещ се от културна рафинираност в противовес на всякакъв провинциализъм, но определено и много повече от това: неслучайно Стайн се заема с епохалния труд The Making of the Americans (Създаването на американците", може и Самонаправата на американците"), в който раждането на американското самосъзнание сред космополитната съобщност от имигранти е обвързано с особеното усещане за място, породено от досега с новата територия за живот - оттук и лекият, някак съвсем естествен преход от регионално към национално.

Така или иначе, Костурков избира по-теоретичната постановка към модернизма от ретроспективата на постмодернизма, за да открои като възможност за разглеждане на модерността в романите на Уила Катър постановката, че американският модернизъм има своя собствена логика и по същество не е единен и еднозначен дори в по-общи параметри". Костурков продължава с теоретични постановки за същността на модернизма, позовавйки се на Малкълм Брадбъри, Карла Каплан, Харолд Блум, Дмитрий Затонски и пр., в последна сметка заключавайки, че Уила Катър не е разделена... в своята съвременност, тя е част от нея и колкото романите й от разглеждания период да принадлежат на епохата, толкова и самата епоха е намерила огледален образ в тях".

Трябва специално да изтъкна, че такава композиция крие сериозен риск - това е рискът теоретично ориентираните и издържани начални глави да останат обособени, сами за себе си, откъснати от литературно-аналитичната част на текста, налични като че ли само поради някакви външни, отвъдтематични причини. Йордан Костурков със сигурност е бил наясно с този риск, но е решил да го поеме - и се е справил с него. Преодолял е опасността от самоцелни теоретични разпилявания, като винаги и навсякъде в първата глава на книгата си удържа - и поддържа - своя фокус: модерността и модернизма, но не изобщо, а в творчеството на Уила Катър. Ето защо преходът към конкретното разглеждане на четирите избрани романа на писателката става плавно и естествено - Уила Катър вече е подобаващо поставена в своя културен, естетически и исторически контекст.

Един от нас е първият роман, на който се спира Костурков, подхождайки към него основно от гледната точка на войната и прелома в традиционните американски ценности от края на епохата". Авторът представя проблематиката на разцепването" като творческо осъзнаване и признание, че новата ситуация налага друг подход към темите, защото аспектите на модерността са претърпели динамични промени" и специално насочва вниманието към местенето на гледни точки като любим похват на Катър. Костурков слага особен акцент върху използването на алюзии към класическата древност като характерна и трайно проявяваща се отлика в наративите на Катър - на тази отлика той ще продължи да се спира и настойчиво да я откроява и при разглеждането на другите три романа на Катър. Не бих могла да не отбележа, че тъкмо тук Костурков можеше определено да открои поредна степен на обвързаност на Уила Катър с естетиката на високия модернизъм - не само с постановката за постоянно създаваната динамична корелация между традиция и индивидуален талант" на Т. С. Елиът, но и с цялата модернистична вълна на нововъзвръщане към класическата древност у Джеймс Джойс, Езра Паунд и пр. За сметка на това обаче Костурков е особено убедителен, когато, позовавайки се на тезата на Емори Елиът за американските метанаративи, извежда романа на Катър и като далечно ехо на специфично американския първозаселнически дух. Нататък авторът преминава към романа Моят смъртен враг, за да го разгледа откъм философските енигми на модерността" - като творба, написана сякаш да илюстрира експериментаторската рецепта на немебелирания роман" и по-скоро да даде израз на различна, нова светочувствителност на романистката към кризата на модерността от двадесетте години на двадесети век". Бих искала да откроя като силен момент в подхода на Костурков специалния акцент, който той слага върху криптирания смисъл на романа, т.е. върху малката вероятност от фиксирани значения в него.

Нататък книгата представя теорията на Уила Катър за немебелирания роман" и романа Изгубена жена в параметрите на Флобер в света на 20. век". Излизайки от постановката на Катър, че почти целият художестен процес е процес на опростяване", Костурков убедително разглежда техниката на резюмирането", позволяваща внизапна смяна на времето на разказа, на посоката му, дори на разказвача" като неотменна част от изваждането на мебелите" от романа". Изтъкнал, че в този роман, в който наглед доминира темата за изкуството, всъщност необичайно е отсъствието на самото изкуство, класическо или модерно", авторът подчертава, че проблемът при Луси Гейхарт е, че обърква очакванията на читателите..., че въпреки първоначалното усещане за лекота, е сложен и енигматичен роман, труден за декодиране" - което за пореден път е основателна причина да се открои модернистичността" на Уила Катър. В заключение книгата подобаващо обобщава наблюденията и изводите относно степените на обвързаност/необвързаност на избрания период от творчеството на Уила Катър с различните аспекти на модерността и модернистичната естетика.

Не бих могла да завърша коментара си върху книгата на Йордан Костурков, без да отбележа, че наред със знаещия, културно фин и мислещ човек, в този текст осезателно присъства и умелият преводач. Ето накрая един малък пример и за художествените удоволствия, които предлага тази книга: Воалът ни най-малко не скриваше тези красиви очи, тъмни и пълни със светлина... кожата й винаги представляваше ароматната, кристална белота на белите лилии... човек до болка осъзнаваше присъствието й, крехкостта и изяществото й, устата й, която можеше да каже толкова много неща без думи - очите й, живи, засмени, съкровени, почти винаги леко присмехулни."

Започнах своите коментари с твърдението, че авторът на книгата Аспекти на модерността в романите на Уила Катър е ерудит с ярко десетилетно присъствие в нашия литературен живот. Ще ги завърша, като повторя категоричността на твърдението си - защото тъкмо такова, ерудирано и литературно-изкусно е присъствието му и в текста на тази книга, което именно я прави приятно и обогатяващо четиво.

© Албена Бакрачева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.02.2012, № 2 (147)