|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Антония Колева Радост Иванова, “Сбогом, динозаври, добре дошли, крокодили! Етнологията на промяната.”, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, София, 1997 Преди да прочетат Рикьор и докато все още не бяха обсъждали Изер, млади литератор/к/и усърдно прочистваха речта на събеседниците си от струващата им се всекидневна метафорична употреба на термина метафора. Техният своеобразно агресивен пуризъм, целящ да се опази от злоупотреба термина метафора, се проявяваше у тях под формата на стесняване на неговите легални употреби до преноса на смисъл на равнището на думата. По същото време, а и без съмнение и до днес, зрели литератори, стремящи се да се наложат като универсални ерудити, използваха като реторически похват за демонстриране на всестранната си компетентност предълъг списък с разнообразни теории относно метафората. Както обикновено се случва с дългите списъци, и този също завършваше точно като зари-проверките със “...и хилядите знайни и незнайни...”, като, разбира се, става дума за “знайни” за изброяващия ерудит и “незнайни” за призваните да го слушат в захлас. Множеството на поклонниците на подобни хуманитарни виртуози задължително включва и гореупоменатите литератор/к/и. Вместо липсата на усета за дисонанс между множествеността на изброяваните теории и собствения всеотдаен пуризъм на литератор/к/ите да компрометира дидактичната мощ на списъчното изброяване, този дефицит на противоречивост само подчертава колко значима е неговата реторическа сила за демонстрирането на властови потенциал. И двете вече споменати категории - тази на младите литератор/к/и, и тази на зрелите литератори-ерудити се дразнят от крайния релативизъм на предпочитащите да наричат метафора всеки пренос. По един класически в своята бутафорност начин подобен краен релативизъм използува историческата картинка, за да се онагледи. На картинката, която ни предлага един такъв краен релативист, могат да се видят момчета за всичко в Древна Атина, на чиито возила всеки литератор, пренесъл се на необходимото място и в необходимото време, може да прочете заветното слово - метафора. Книгата на Радост Иванова нехае за проблемните връзки между метафоризирането и науката, въпреки че точно този въпрос е поставен още чрез контраста между забележителното заглавие - “Сбогом, динозаври, добре дошли, крокодили!” и научната заявка на издателството на БАН, подпечатана и с поместените подробни сведения за академичната принадлежност на авторката (освен всичко останало тя е и главен редактор на сп. “Българска етнология”). Вероятно в отговор на едно директно питане авторката Радост Иванова би заела позицията на младите литератор/к/и. Радост Иванова се стреми да приложи
една тясно дисциплинарна теоретична постановка на възможната фолклористична
перспектива спрямо разширен спектър от обекти. За своите цели тя се задоволява
и със съвсем минимални основания за преноса си. Например за разглеждането на
масовите протестни прояви като традиционни обреди е достатъчно да посочи, че
и в двата случая зрители няма: всички присъстващи са и участници. По този начин
третирането на масовите протестни прояви в рамките на фолклористиката остава
необосновано и е предопределено единствено от желанието на книгата и авторката
й да говори за събитията през предварително зададения ракурс на етнолога. Такава
необоснованост на преносите би могла да служи като добро условие за метафоричност,
но само в случай, че разглеждането на всяка от двете позиции подпомага многопосочността
на връзките. Не е използуван дори зарядът на тежката артилерия на традиционната
обредност - сватбата, която дава основа за разглеждането на партийните знамена
във връзката им със сватбените знамена (анализът тук се ограничава преди всичко
до цветовата символика). Опитът грамадата от струпани пред мавзолея боклуци
да бъде видяна като ярък израз на “вътрешната връзка с фолклорната традиция”
(стр. 23), при което тази вътрешна връзка визира Вазовото едноименно произведение
вече напълно обяснява приликата на статията за промените в българското село
с предаването “Бразди” на БНТ. За миналото на селото и душевността на българина
се цитира Иван Хаджийски, а анализът на настоящето е затрогващ разказ и преразказ
за тревогите, вълненията, и успехите - такива каквито те са в едно обикновено
село. Последните два примера бележат отстъпление от коректността на книгата
спрямо дисциплинарните рамки на фолклористиката.
© Антония Колева, 1999 |