Яла, Боже кръстителе!
Що сме пъте пътували, чести кали претъпкали, тъмни нощи преминали,
та сме отишли татък долу при нашия мил нин-господин.
Ние похлопахме-потропахме на чемшир-порти демирови,
той изскочи-подскочи, та отвори чемшир-порти демирови.
Ние рекохме, че се сърди, че се гняви,
той не се сърди, не се гняви,
най ни покани да ядем, да пием
с позлатена лъжица в посребрена паница.
Ние му рекохме: "Ой те тебе, наш мил брат нин-господин,
ние не сме дошли да ядем, да пием,
най сме дошли да изпеем една песен коледнишка,
коледнишка, сбор-юнашка!"
И викнахме, та му изпяхме една песен коледнишка,
коледнишка, сбор-юнашка.
Той се радва-обрадва и скочи-подскочи
и ни дари тънка дарба копринена, вита-превита,
на ръка жълта жълтица. Благослови, дружина!
- Амин!
На нашия мил брат нин-господин снощи му дойдоха три хабера -
три калезми, три жълти бъклички
да иде в Света гора, в Ново село, в бял манастир,
да иде да раюва, да светува,
млади булки да венчава, малки деца да кръщава,
старо-младо да прощава!
Станал е, тръгнал е, та се е нел-понел
като сокол в синьо небе, като риба в дълбине,
като кукувица в зелена гора,
като овчар по Гергьовден с малки агънца ваклошати,
като свинар по Никулден с малки прасенца качурати,
като мома по Великден, по Великден и по Гергьовден
с червени чехли на прябос, с червено перо на чело,
като чорбаджия с пълна кесия!
Отишел е, раювал е, раювал е, светувал е,
млади булки венчавал е, малки деца кръщавал е,
старо-младо прощавал е!
Благослови, дружина!
- Амин!
Нашият мил брат нин-господин си има два вола,
два добри орача,
и си има дълго поле, дълго поле Дрянополе,
и ги е проводил да орат надлъж, да сеят на кръст.
Хвърляли бяло жито, бяло жито ярамболско,
хвърляли го в синьо небе, падало в черна земя,
никнало, каламило, каламило, изкласило, дошло време да го женат,
женали го малки моми, малки моми криволянки,
женали го, върхали го млади момци кривошапковци.
Като нас!
Дошло време дялба да делят.
Всички светци горе седят, горе седят, долу гледат,
долу гледат, дялба делят.
Кому се падна ножен връх, кому - иглен връх,
кому - орехова шлюпка,
на нашия мил брат нин-господин
му се падна кило и половина шуменско -
лято-пролято, на алтън излято.
Както тоя колак пекан-препекан на нас нарекан е,
така е нарекана мишката на котката и магарето - на вълка!
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново: Слово, 1992.