web | Славите ли Млада бога?

Ой, скочи, Боже, та поможе!
Къде стану станувааме, къде богу богувааме -
секаде ни беше добре и предобре;
се одииме, обидооме кални друми, тевни нощи,
нанесе ни Господ у нашего домакина - там ни беше най-добре!
Затекооме го, че ядеше и пиеше и се на Бога молеше
да му даде Господ юнаци коледари,
па си ста сам брат, сам весел, на нодзе юнашки,
та ни дари добра дара, що е закон божичеви:
пещем леба, брава месо, кантар сиренье, ведро вино!
И него го Господ надари що се на Бога молеше:
ягнати овчици, жребитни кобили, телитни кравици,
Оързи синове и още по-оързи черки - по поле бързи, по гора вещи;
кой ги гонил, утичали, кого мръднали, се стигнали.
Па мръднали свети Йован, та го стигнали на кръстато деле,
дека делил сребро и злато кому с лажица, кому с паница,
на нашего домакина - ока и половница.
Секи си го на рамо занесе,
нашио домакин не може на рамо да го отнесе,
па си прегна брезите биволи с железните кола,
дома да си го откара:
кола скръцнаа, биволе брецнаа,
нагоре прибутвали, надоле придържали,
та си го дома откарва.
Па не може през праг да го претърколи -
през праг му трепва, у срок му опира,
па се бръкна у свилни джепи, та извади чист-бел боздуган,
па попо с кроеното и ниа с коледарките,
та го през праг претърколииме.
И виа, дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"
И това злато, злато дукато, ако е злато,
злато му се леяло и ковало като лист по гора,
като заман водица под воденица на нашего домакина!
И виа, дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"
Ако са медни колаците - медни му кошере,
сека пчелица носила на ноджица по лажица,
на крилце ведърце, на гърбина тежка кантарина!
И виа, дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"
И тая бела белия с гъсто сито пресеяна
да даде Господ да се роди на нашего домакина
на мала нива - кръсци, на втора - копни, на трекя - камари,
да не може свети Гьорги с добър кон да обиколи
и с чист боздуган префърли!
И виа, дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"
И тая колачина коя ръчица растрила, растрила, размесила,
она се чула-прочула през девето село, през десето село,
та дождали с врани конье, с бели погачи, теклем бъклица, жълта здрави ца,
та я канили да стане кума старосватица,
а она се относила-подносила, та си ръка не давала,
та се крила като риба в дълбина, като заяк с бързина, като орел с висина,
като кукувица с гънки гласи по високи ели, по дълбоки доли!
И виа, дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"
А кой орач преорава, да си преоре от праго до огнището!
Да си насее бела белия,
да му се роди шиклика-метлика и чиста подланица!
С нокти да я ожъне, с мачки да я прекара,
с поганци да я овършее!
И он да си напълни катерича мешина,
и она лакот и половина празна да е
и с нея да си прекара зли и добри години!
И виа, дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"
А коя жена е житоберница и млекоберница,
да й се дигне на долната барла мънечок меюр колко цигански тупан,
да й е лесно на кум ръка да налива,
на лед вода да пие и през плет оро да гледа!
И виа"дружина, речете: "О-о-о, амин, амин!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново: Слово, 1992.