|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАВЕЛ БОЛЯРИН И ЦАР-ГОСПОДАР
Славите ли Млада бога?
Пофалил са Павел болярин,
коледо ле, мой коледо,
що има Павел, царя го няма.
Де го зачул цар-господар,
зачул го е и отговаря:
- Лельо варе, Павел болярин,
ти ли ми си, дет са фалиш
що има Павел, цар го няма!
Отговаря Павел болярин:
- Ето, на тебе остра ми сабя,
ето, на тебе руса ми глава,
воля да ти е, отрежи я,
воля да ти е, арижи ми я!
Отговаря цар-господар:
- Ай да ми кажеш що толкоз имаш!
Па зафана Павел болярин,
че си има девет павуня,
девет павуня с девет павлици,
девет павлици с девет павлета
и си има златна кочия,
и си има сребърна чаша,
сребърна чаша, писана куна,
и си има каменна къща,
каменна къща, от туч подпорки,
от туч подпорки, и златовидра.
Отговаря му самси царя:
- Ай да ми кажеш това какво е!
Отговаря Павел болярин:
- Девет павуня - Павлу синове,
девет павлици - Павлу снашици,
девет павлета - Павлу унуци,
сребърна чаша - Павлу дъщерка,
писана куна - Павлу сестрица,
златна кочия - ранени коне,
и златовидра - Павлу стопанка,
каменна къща - Павлу бащица,
и туч подпорки - Павлу дедица.
Това си имам, това са фала!
Отговаря цар-господар:
- Аферим тебе, Павел болярин!
Що има Павел, царя го няма.
Айде с теб двама да се сватиме -
аз да ти взема сребърна чаша,
сребърна чаша за мой сина.
Отговаря Павел болярин:
- Как бива и как приляга
царска сватба аз да направя,
като съм беден и сиромах!...
Отговаря цар-господар:
- Лельо варе, царски гавази,
натоварете до девет коня,
до девет коня чисто злато,
да дариме Павел болярин!
Натоварили го, дарили го...
Иде си дома Павел болярин,
него стопанка с черна забрадка.
Павел болярин дума й дума:
- Павел болярин със едно оди,
със едно оди, със две са връща!
Зап. Ренета Гетова през 1979 г. в с. Баховица, Ловешко, от Цано
Петков Иванчов, р. 1905 г. Пее се на богата къща.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов.
Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново:
Слово, 1992.
|