ПАДАНЕ НА ЦАРСТВОТО НА ЦАР КОСТАДИН

Славите ли Млада бога?

Сви са сокле и възви са
над юбава Цариграда,
над гиздаво Дрянополе.
Не фръкнува, не кацнува,
ясно слънце замрежува,
бял Дунава пределюва.
Де го огледа цар Костадин,
йотговаря цар Костадин:
- Ой ви вази, мои слуги,
що стоите, та гледате?
Я идете, доведете
дванадесет мрежаджии,
да йоплетат тънки мрежи,
да замрежат небо й земля,
да йоловим сиво сокле,
да го видим гладно ли е,
гладно ли е, жадно ли е?
Йоплели са тънки мрежи,
замрежили небо й земля,
мрежа им се нокинала,
сиво сокле йотгор фърчи,
йотгор фърчи, долу личи,
ясно слънце замрежува,
бял Дунава пределюва.
Де го огледа цар Костадин,
йотговаря цар Костадин:
- Ой ви вази, мои слуги,
що стоите, що гледате?
Я вземете но метлица,
разметете равни двори,
да излезе цар Костадин,
да си седне на столнина,
на столнина бащина си!
И взели са но метлица,
размели са равни двори,
наслади са златни столи,
та излезе цар Костадин,
та си седна на столнина,
на столнина бащина си.
Сви са сокле и възви са
на царюво десно рамо,
изтърси си десно крилце
с бяло книжле, черни слова,
черни слова господови.
Йотговаря цар Костадин:
- Ой ви вази, мои слуги,
що стоите, тъй гледате?
Я идете, доведете
дванадесет се попове,
тринадесет граматика,
да си четат това писмо,
това писмо, черни слова,
черни слова госнодови!
Отишли са, довели са
дванадесет се попове,
тринадесет граматика.
Щом са книже в ръка зели,
ръка им са потърсили,
очом сълзи проронили.
Де ги огледа цар Костадин,
йотговаря цар Костадин:
- Ой ви вази, дванадесет,
дванадесет се попове,
тринадесет граматика,
щото видяхте, право ще кажете!
Йотговаря поп Никола,
побратима, граматика:
- Ой та тебе, цар Костадин,
царството ти са довършва,
царството ти, везирството -
йотдолу иде друга вяра,
друга вяра некръстена!
Йотговаря цар Костадин:
- Дал не можем бой да се бием?
Йотговаря поп Никола,
побратима, граматика:
- Ни не можем бой да се бием,
напред върви самси Господ
с маламена катеричка,
със сребърна кандилничка.
Йотговаря цар Костадин:
- Ой ви вази, мои слуги,
що стоите, тъй гледате?
Я идете, доведете
дванадесет се ковачи,
тринайсето се ланбанти,
да си коват врана коня,
врана коня найопаки!
Отишли са, довели са
дванадесет се ковачи,
тринайсето се ланбанти,
да си коват врана коня,
враня коня найопаки,
да замине цар Костадин
тук надолу в мирна земя,
дене й ноще мир да има.
Тебе пеем, цар Костадин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново: Слово, 1992.