МЛАД ХРАБЕР НАДВАРВА СЛЪНЦЕ

Славите ли Млада бога?

Я бре Храбрьо, млад неженен,
снощи си се фалил, кълнал
на чушмата, на водата
пред момите, пред момците:
"Имам коня вихраветра -
за ден земя йобзахожда,
пак си вечер тук дохожда!"
Отде го зачу Ясното слънце,
та му прати добър хабер
два йолана, три чауша:
- Де да ми е млад мил Храбер,
тук да доди да сториме,
да сториме облогата!
Та сторили облогата
от земята до небото.
Ясно бе слънце рог издало,
млад ми Храбер кон изведе,
изведе го, йобседла го
сини седла, желти юзди.
Дорде си метна десна нога,
кон му надметна дванадестя,
дванадестя кадалъка,
кадалъка, казалъка.
Ясно бе слънце на пладнина,
млад ми Храбер насред земя.
Прирукало Ясно слънце:
- Фой ю рачи, фой копачи,
отпускайте воловете,
забодете с чекелето,
отпуснете копачето,
дано ми рече млад, мил Храбер
пладнина е,ерина е!
Тогаз ми рече млад, мил Храбер:
- Пладнина е, ерина е.
Тогаз ми слезе под селото,
под селото, в ливадето,
дето моми платна белят
и главени- тенки дари.
Забил коня, бърза коня,
че курдисал зелен чадър,
че ми седнал под чадъра.
Кон му врещи, с ноги трещи:
- Фой, стопане, мой душмане,
моите ноги дърво ли са,
мойта снага камък ли е,
мойта душа пламък ли е?
Отговаря млад, мил Храбер:
- Фой, коньо льо, мой мил коньо,
дали назад или напред?
- Яко напред - стигне щеме,
яко назад - йоти щеме,
привързи си белото лице,
белото лице с бел тестемел,
черни очи с червен чумбер,
да та ветър не подуха,
да та вейка не отметне!
Ясно бе слънце на икиндия,
млад, мил Храбер - на портите.
Прирукало Ясно слънце:
- Фой, мале ле, стара мале,
да излезе мойта сестра,
да си хване Храбра коня,
тя е Храбрьом първо либе,
врана му коня - стопанина!
Тебе пеем, бога славим,
от бога ти много здраве!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново: Слово, 1992.