|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДАНЕ БАНЕ В ПОЗЛАТЕН КОРАБ
ПО БЯЛ ДУНАВ
Славите ли Млада бога?
Станянине, господине!
Повезал се Дане-Бане
низ бел Дунав, воз бел Дунав
у корабе позлатени,
дор доземи посребрани.
Та го воза три возаре
низ бел Дунав, воз бел Дунав.
Проговара първи возар:
- Слава богу, Дане-Бане,
видехте ли негде нещо
на планина, на руди на,
дек се бият три змейове?
Проговори Дане-Бане:
- Слава богу, три возаре,
вида, вида - хубаво е!
Това не са три змейове,
на са това черни власи,
та си делат сиво стадо -
я возете, ка возите!
Па возиле, ка возиле
низ бел Дунав, воз бел Дунав.
Проговори втори возар:
- Слава богу, Дане-Бане,
видехте ли негде нещо
у горица чемширова,
дек трепере лис у гора,
лис у гора, лед у вода?
Проговори Дане-Бане:
- Вида, вида - хубаво е!
Това не е лис у гора,
лис у гора, лед у вода,
на е това у горица,
у горица чемширова,
тамо има седемдесе,
седемдесе нови цръкви,
та си служат литургиа,
та треперат чесни кръсти -
я возете, ка возите
низ бел Дунав, воз бел Дунав!
Проговара трети возар:
- Слава богу, Дане-Бане,
видехте ли негде нещо,
негде нещо у Дунава,
у Дунава в средореци,
дек играе мрена риба?
Проговори Дане-Бане:
- Вида, вида - хубаво е!
Я возете, ка возите -
на по мрена, напред мрена!
Да разперим танка мрежа,
та да фанем мрена риба:
в уста носи суо злато,
на глава си - безцан камик!
Да а носим у горица,
у горица чемширова,
дека има нови цръкви,
да арижем безцан камик,
безцан камик в нови цръкви,
в нови цръкви за престоли,
суо злато - за алтаре,
за алтаре мали врати,
мали врати и кандила -
мене риба курбан да е!
Станянине, господине!
Тебе пеем, домакине,
тебе пеем, бога славим:
по-малко ти попеяхме,
повекето потушихме -
за по-малко зафаляйте,
за повеке прощавайте!
СбНУ 44, 162, с. Горни Богров, Софийско.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов.
Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново:
Слово, 1992.
|