|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТАР СТАНЕНИК И БОЖА МАЙКА
Славите ли Млада бога?
Рано ранил стар станиник,
станинине, господине,
рано ранил във неделя,
че си извел хранен коня,
оседла го с сини седла,
с сини седла дрянополски,
юбюзда го с жълти юзди,
с жълти юзди цароградски,
препаса го с пъстри смоци.
Че си тръгнал стар стананик
дълги пътя, кални друмя
и си запял лична песен,
лична песен старстанинишка!
Де го зачу Божа майка,
отговаря Божа майка:
- Ой та тебе, гора и вода,
постой, горо, постой, водо,
да си чуя лична песен,
лична песен старстанинишка!
Постовя гора, постовя вода,
не постовя едно дърво,
и то да е барим дърво -
сипитликя, трепетликя.
Че го прокле Божа майка:
- Ой та тебе, едно дърво,
цвет да цъфтиш, да не вържиш,
и да вържиш, да не вдържиш!
Наздраве ти, стар стананик!
Тебе пеем, богославим
тази вечер на Коледа!
СбНУ 7, с. 6, Бояджик. Ямболско.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов.
Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново:
Слово, 1992.
|