|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Антоанета Алипиева
web | Литература и национализъм...
Заключение? Та по отношение на национализма то е невъзможно. Не само в български аспект, но и в световен. През 90-те години от 20. век част от българската културна рецепция обявява национализма за покойник, но това среща и яростна съпротива. От началото на 21. век в българското културно пространство национализмът все повече набира сили и престиж и вече не той, а либерализмът се нуждае от защита:
Не, тази кратка реплика не е в защита на либерализма. Тази реплика е към тези в България, които простичко ни казват, че либерализмът означава повече държава, по-слаб частен сектор и емигранти, които не идват в страната ни.
Та тези хора искам да попитам:
Първо, вие сигурни ли сте, че в България действително има либерална демокрация? Или благодарение на пътуванията и интернет станахме донякъде по-либерални в частните си отношения, докато общественият живот е почти изцяло под контрола на държавата и кликата на предишния режим?
Второ, лесно е да говорим за затваряне на границите и връщане към ценностите на националната държава, но какво да направим с българите, които свободно ползват от ресурсите на отворения Западен свят? Ами онези, които работят извън граница, изпращат средства на своите близки тук и са основен фактор за по-добрия им живот!
И трето, давате ли си сметка, че говорейки срещу либералните идеи, може би несъзнателно режете клона, на който стоите? Защото, за добро или зло, тъкмо либералната демокрация е тази, която позволява идея за друг свят и друго бъдеще; и тъкмо тя е тази, която позволява да бъде критикувана от всеки и пометена на избори от своите критици (Гочев 2017: 1).
Наред с традиционалистки лозунгови констатации, че "[...] общият творчески дух на българския народ еволюира и ще става все по-силен и ярък" (Фероли 2016), тъкмо либералният "Литературен вестник" публикува съждения, които отхвърлят либерализма за сметка на национализма:
Нуждаем се от следидентичностен либерализъм, който да черпи от миналите успехи на предидентичностния либерализъм. Това е либерализъм, който се стреми да разшири основата си, апелирайки към американците като американци и изтъквайки проблемите, които засягат широкото мнозинство от тях; либерализъм, който се обръща към нацията като нация от граждани, решаващи общи проблеми (Лила 2017: 6).
Едно е сигурно: всяка форма на национализъм предполага граници - държавни, етическо-малцинствени, езикови, религиозни, манталитетни и т.н. В днешно време, когато всякакъв вид граници се атакуват съвсем реално, а не абстрактно-теоретично, национализмите излизат на барикадата като брониран страж и верен защитник. Прибирането отвън-навътре е защитен механизъм, чрез който се отстоява на геополитическите стихии. Парцелирането, каквото всъщност предполага национализмът, също към днешна дата се оказва по-адекватен модел за управление, типизиране или описване. Либерализмът, без да се отрича, се "обяздва" в границите на нацията, която видимо пък се брани чрез държавата. Разломна линия е теглена вече между националистите и глобалистите. Ето едно съвременно описание на тази битка:
Националистите са убедени, че всяка истинска нация следва да има ясно очертани и защитени граници, в противен случай тя не е истинска нация. Освен това те смятат, че културното наследство на собствената им нация е свещено и следва да бъде защитено, докато масовата миграция, особено от отдалечени части на света, може да ерозира националната привързаност към това наследство. На свой ред глобалистите не се интересуват от границите и тяхната защита. Те вярват, че националната държава е остаряла и е просто остатък от Вестфалския мир през 1648, който кодифицира признаването на съществуващите национални държави. Глобалистите отхвърлят Вестфалския модел в полза на интегрирания свят, в който информацията, парите, стоките и хората се придвижват по цялата територия на планетата с все по-висока скорост и без да обръщат особено внимание на традиционните представи, държавността или границите (Мери 2016).
"Малкият народ" е една от важните тези на българския национализъм. Поставена още в началото на 20. век, тя не губи приложение и в постмодерния свят, защото "да се прибереш в черупка" често пъти е по-полезно. Актуални са думите на Борис Йоцов, писани още през 30-те години на миналия век:
Малък народ като българския, ако не иска да бъде изправен един ден на тежки изпитания, трябва да се замисли над себе си и над своята съдба. Налага му се да вземе поука от други малки народи, като чешкия например, когото отдавна вълнува проблемата за малкия народ. Той трябва да се заеме да облагороди и издигне човека и българина. Не стига да мисли, че повърхностното родолюбие е единствената гаранция за утрешната участ. Необходим е дълбок, просветен културен патриотизъм, силен в идеологията си и деен в живота. Не бива да си въобразява, че има да решава мирови проблеми. Да надхвърля целта на желанията си, без да се съобразява с възможностите си, нито е разумно, нито е полезно. Но, разбира се, това не значи, че той не бива да живее с тях. Силата му ще се изяви може би най-добре тук - втурнал се в космополитичното, в тревогите и вълненията на света, за да запази ядрото на своята самобитност. Да се обича човекът - какво по-възвишено чувство за човека, но да се обича българинът трезво, умно, дълбоко - какво по-достойно съзнание за българина! Космополитизмът не може и не бива да бъде отрицание на национализма и обратното (Йоцов 1934).
Тази теза предполага вечна актуализация на романтизма и доказателство за това е поредицата от историческа есеистика "Български хроники" от Стефан Цанев1, която има огромен пазарен ефект в днешно време (Цанев 2014).
Ето защо заключение спрямо национализма не може да има. Поне към сегашния момент. Откакто национализмът е формулирана философия, той е пуснал здрави корени във всички общества и постоянно метаморфозира.
БЕЛЕЖКИ
1. В периода 2006-2009 г. Стефан Цанев издава четирите тома на "Български хроники", но в общата библиография те ще бъдат представени чрез том 10-11 от изданието на "Жанет 45" (Цанев 2014). [обратно]
ЛИТЕРАТУРА
Гочев 2017: Гочев, Г. Либерализъм ли? Тук? // Литературен вестник, бр. 4, 2017.
Йоцов 2008: Йоцов, Б. Малкият народ (1934). // България Македония, 2008, бр. 4-5 <http://bulgariamakedonia.net/index.php? br=31& stat=370> (28.01.2019).
Лила 2017: Лила, М. Краят на идентичностния либерализъм. // Литературен вестник, бр. 4, 2017.
Мери 2016: Мери, Р. Тръмп vs. Клинтън - национализмът срещу глобализма. // Геополитика, 2016, бр. 4 <https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/144-2016/broi-4-2016/2426-tramp-vs-klintan-natsionalizmat-sreshtu-globalizma> (28.01.2019).
Фероли 2016: Фероли, Л. Нужно е издигане на духовните ценности у децата. // Словото днес, декември, 9, 2016 <http://sbp.bg> (28.01.2019).
Цанев 2014: Цанев, Ст. Български хроники. Том 1-4. // Цанев, Ст. Съчинения в дванадесет тома. Том 10-11. Пловдив: Жанет 45, 2014.
© Антоанета Алипиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.04.2019
Антоанета Алипиева. Литература и национализъм в България от последното десетилетие на 20. век до ден днешен. Поглед отвътре. Варна: LiterNet, 2019
Други публикации:
Антоанета Алипиева. Литература и национализъм в България от последното десетилетие на 20. век до ден днешен. Поглед отвътре. Велико Търново: Слово, 2017.
|