ПРЕВОДИТЕ НА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА ВЪН ОТ БЪЛГАРИЯ. ОБОБЩЕНА ПАНОРАМА

Антоанета Алипиева

web | Литература и национализъм...

Говорейки за идентичност в рамките на една национална литература, важен момент е износът на българска художественост извън границите на държавата. Обзирането на подобен факт доказва разнобойните гледни точки при тълкуването на съвременния национализъм в литературата. Веднъж той е еквивалент на държавата, втори път на официалния език, после на канона, който представя "лицето" на заявената идентичност, после пък национализмът се оказва политическа категория, легитимираща съвременни насоки и т.н., и т.н. Ето пример за максимална обтекаемост и същевременно неопределеност на националните параметри на превежданата по света литература, най-лесно етикирана като френска, американска, немска и прочие, т.е. като етнонационална.

Едно нещо трябва да се подчертае при износа на преводна българска литература в чуждите култури. Рядко се срещат автор или произведение, пожелано от чужди, небългарски култури, което да има пазарен ефект или да буди подчертан естетически интерес. Преводната българска литература се осъществява чрез налични съвместни програми, чрез държавни спогодби или чрез частни инициативи, което никъде и никога през последните десетилетия не изгражда пълноценна картина на българската национална идея за литература. Но това е и невъзможно в съвременната обща конюнктура, тъй като националните литератури даже вътре в себе си нямат единност по отношение на национализма. Прави впечатление, че от падането на комунистическия режим през 1989 година до ден днешен преводната българска литература съвсем не е малко, но подборът ѝ е хаотичен и често нелогичен¹. Самата 1989 година е арена на разнопосочни тълкувания за канона. От една страна, канонът е одържавен поради социалистическата организация на обществото, от друга страна, неговата държавна функция бясно се разпада и множество имена претендират за видимост. В преводния износ имената на превежданите автори са канонни: Йордан Радичков, Ивайло Петров, Блага Димитрова, Дико Фучеджиев, Любомир Левчев, Павел Вежинов, Димитър Димов... Държавният национализъм в литературата, оформил стабилен канон, представя България. Но и друго: посочените имена не само тогава, но и днес са в образцовия списък на нацията, представящ класическото ѝ лице. Подобна е и картината след граничната линия между обществата. Началото на 90-те години още ползват инерцията от социализма и изнасяната навън българска литература е подчинена на установения през соца канон за съвременно художество. Валидни са "балкански канон", "славянски канон", "автори от социалистическия блок" - все тези, придобили популярност в предишните десетилетия. Българският национализъм (в смисъл на уникалност, характерно лице) удачно е представян от немалкото на брой преводи на Вера Мутафчиева, Николай Хайтов и Емилиян Станев, които и на Балканите, и на Запад представят локалното като универсално. "Котловинната идея", която през 90-те години от 20. век претърпява предимно критическо отрицание, в художествената литература, по-точно в прозата, продължава да генерира "българско", "балканско", "езическо" и т.н., все лица на региона, които го представят именно като специфика и идентичност.

През последното десетилетие на миналия век преводите на българска литература зад граница представят и автори, които социалистическият канон маргинализира - Константин Павлов, Николай Кънчев, Иван Теофилов. Преводите на техните поезии са предимно на френски, немски или испански език. Като поети тяхната визия за света е извън локалното или конкретната социална идея, затова и интересът към тях избухва след 1989 година и чрез тях българската литература изнася екзистенциализъм и модерна визия за света и човека. Техният превод не произвежда национализъм, а това е много желана гледна точка за постмодерната българска ситуация. Постепенно в литературното пространство навлизат имената на млади автори, започнали творческия си път от 90-те години на миналия век. Тяхната проблематика представя съвременните тенденции и преводът им в чуждите култури дава актуална представа за българския културен образ. А по отношение на национализма той или пародира одаичната визия на българското, или пренебрегва националното като водеща насока за сметка на обобщаващ екзистенциализъм. "Естествен роман" от Георги Господинов е предпочитан превод на множество езици, открояват се имената на Алек Попов, Здравка Евтимова, Теодора Димова, Пламен Дойнов, Милен Русков. Романите на Теодора Димова "Майките" и на Владимир Зарев "Разруха" представят времето на българския преход като девалвация на традиционни ценности и този дискурс видимо е необходимо познание за постсоциалистическия свят, непознат за културите от Централна Европа. Както и обратното: за постсоциалистическите държави подобна гледна точка е много близка поради споделения исторически опит и всеки локален национален разказ за сходни проблеми буди интерес.

Най-превежданият български роман - "Естествен роман" от Георги Господинов, в общи линии е лишен от износ на национализъм зад граница. Ако в българската критика произведението се етикира като факт на българския постмодернизъм, в чужбина преводите му не се възприемат като проява на постмодерното. Нито се четат чрез специфична национална идентичност. За което впрочем говори преводачката на романа на френски език Мари Врина:

И понеже ставаше дума за понятието постмодернизъм, то абсолютно го няма, отсъства като понятие във френските рецензии, във френскоезичните рецензии. Това понятие аз го чух и го прочетох за първи път в България. Във Франция не. Не, така е. Не се смея. И сега виждам, порових се в интернет и виждам, че полека започва да се пише. Но наистина, може би, първо, заради това, че първите постмодерни романи бяха американски, второ, защото във Франция до 80-те години новият роман беше владеещо движение. Поради куп причини наистина постмодерното не присъства много в нашата мисъл. Аз сега чета какво е това постмодернизъм с голямо закъснение, но това, което ми е интересно, е, че не го назовават. Второто нещо, което исках да кажа, е защо наистина всички говорят за развода. По една проста причина. Всички тези рецензии не са излезли в нещо като "Култура" или като "Литературен вестник" в чужбина. Не са излезли в тясно специализирани литературни и културни списания или вестници. Това са ежедневници и списания, и целта, разбира се, не е критика за критици и за професионалисти, това е критика, за да се промотира романът и да се купува (Врина 2006).

"Лабиринтът" на "Естествен роман" отговаря на изгубения български читател в годините на амалгамния обществен преход, но трудно може да бъде разпознат като някакъв вид концепция, включително и националистическа.

Особен казус е романът "Възвишение" от Милен Русков, за който Светлозар Игов казва:

Милен Русков написа роман с българска тема. [...] Възвишение" е точно такъв роман - един нов художествен поглед към националната революция, към тематика, в която Ботев, Вазов и Захарий Стоянов са създали своите шедьоври. Колкото и да мислим, че те са казали всичко, Милен Русков показва, че може да се каже не просто "още", а и "повече". Защото сътвореното след едно "минало" "бъдеще" обогатява смислово-ретроспективно това "минало". Но и "новото", и смисловото богатство на новия роман на Русков не е само "българската тема" и герои, а сложният художествен синтез на родно и чуждо, на национално и универсално - българските проблеми са видени като универсални екзистенциални и исторически проблеми, в персонажните и събитийни конфигурации на "Възвишение" са заложени множество архетипни - митологични, исторически и литературни - образни инфраструктури (Игов 2011).

Съдбовен за българската култура, романът е огромно предизвикателство за превеждане и представяне вън от България не само заради старинния си език, но и заради крайно специфичната българска менталност, която, подобно на "Под игото" и "Бай Ганьо", трудно може да бъде реципирана "до корен" вън от българското пространство. Ето например изповед на преводач на българска литература:

Европейската награда за литература наистина поощри вниманието на издателите ни, така че вече имах предложения за разказите на Калин Терзийски и нашумелия роман "Възвишение" на Милен Русков. Въпреки че се опитвам да избирам онези заглавия, до които не съм дорасла, защото искам да опитам, да се науча, да преместя собствените си граници, заради силното уважение, което чувствам към "Възвишение", не си позволих този езиков експеримент. Защото трябва първо да се дешифрира българският текст и после отново да се кодира на хърватски езиков стил от 19-и век, а архаичният български да се имитира чрез архаичен хърватски. Стискам палци на полската преводачка Магдалена Питлак, която посмя да се заеме с тази задача" (Пенев).

"Възвишение" е поредният пример в националната ни класика, според който най-дълбокият ни национализъм, схващан максимално комплексно, трудно би се наложил като световен бестселър. Не за друго, а защото балканските проблеми, етикирани от големите културни езици като "варварски", "магически реализъм", "екзотични", "култури на гетото", "странни" и т.н. създават предубеденост към универсализма на "котловинната тема". Българската литература се превежда, за да се представи, за да се информират чуждите култури за това, какво се случва в България, но трудно намират широк пазар и спонтанна критическа и читателска рецепция.

БЕЛЕЖКИ

1. Подобен извод е направен въз основа на направената справка за преведени български художествени произведения от 1989 година досега, направена от Емил Демирев, библиотека "Пенчо Славейков", Варна, 2017 година. Списъкът от превеждани български произведения през този период наброява повече от 500 заглавия. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Врина 2006: Врина, М. Естествен роман - седем години и осем езика по-късно. Дискусия с модератор Димитър Камбуров и с участието на: Албена Хранова, Дарин Тенев, Мари Врина, Бойко Пенчев, Мария Калинова. // Електронно списание LiterNet, 25.04.2006, № 4 (77) <http://liternet.bg/publish2/anonim/ggospodinov.htm> (25.01.2019).

Игов 2011: Игов, Св. Роман за българското RISORGIMENTO. // Електронно списание LiterNet, 13.10.2011, № 10 (143) <https://liternet.bg/publish/sigov/milen-ruskov-vyzvishenie.htm> (25.01.2019).

Пенев: Пенев, Д. Професия преводач на художествена литература. Говори Ксения Банович. // <http://www.veramutafchieva.net/interview_arch_bg.php?newsID=165> (25.01.2019).

© Антоанета Алипиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.04.2019
Антоанета Алипиева. Литература и национализъм в България от последното десетилетие на 20. век до ден днешен. Поглед отвътре. Варна: LiterNet, 2019

Други публикации:
Антоанета Алипиева. Литература и национализъм в България от последното десетилетие на 20. век до ден днешен. Поглед отвътре. Велико Търново: Слово, 2017.