Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АВТОБИОГРАФИЧНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ.
ВРЕМЕ НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ПОРТРЕТИ

Антоанета Алипиева

web | Българската лирика през 70-те години...

Вече казахме и разисквахме, че през 60-те години осмислянето на поезията и нейните процеси се извършва предимно в обобщителен план, даващ възможност за появата на множество колективни и лични митове (Алипиева 2004; 2010). През следващото десетилетие личността на автора продължава да е водеща, но е вече еманципирана от общи събирателни полета, тя даже не произвежда и митове около себе си и чрез себе си, просто залага на идентичността на творчеството си. Автобиографизмът през 70-те "се стеснява" до качеството на фикцията, водеща роля имат текстовете, а не самите поети, които, за разлика от мисленото и изявяващо се компактно поколение на 60-те, не произвеждат сценични социални или литературни жестове. "Тихи поети", както критиката неведнъж ги представя. Без кой знае какви биографични разкази, самите те живеещи "тихо" в ежедневието, без презумпция за изключителност. Прочее, започва времето на силния персонализъм, в лоното на който започват да попадат и имена от предходното десетилетие. Просто поезията, критиката и културата ни вече чувстват нуждата от естетическите си характеристики, а не толкова от институционални или митически задължения. Възможностите на българския персонализъм са обект на изследване от Михаил Неделчев (1987), Пламен Дойнов (2007; 2009), Антония Велкова-Гайдаржиева (1999). Обзират се различните му вариативни възможности, което ни освобождава от задължението да проследяваме пътя му до новото "избухване" през 70-те години на ХХ в. Ще кажем само, че творчествата са еманципирани, авторът отговаря за тях пряко, а не търси черупката на общи конюнктури. Затова и по това време критическите портрети са особено на мода. Те по някакъв начин опонират на съставяните по форуми поетични списъци и не само извайват пред публиката лице на даден поет, но и показват индивидуалните предпочитания на критиците към определени поети явления, толкова идентични и самобитни, че стават да бъдат "хванати" в портрет. Майстори в този критически жанр тогава са Минко Бенчев, Здравко Недков, Светлозар Игов, Кръстьо Куюмджиев, Иван Пауновски, Атанас Свиленов...

Портретът събира разпиляностите, за да извади наяве характерното и скритото, за да акцентува върху видима и явна идентичност. Ясно е, че не кой да е става за портрет. В този смисъл няколко поети от 70-те са "удобни" тъкмо с физиономичността си. По това време Светлозар Игов ще започне да мисли "исторически", а Никола Георгиев - строго теоретично, но текущата критика преди всичко ще портретува, а в общите си обзори - ще реди безлични и не особено аргументирани списъци със "забелязани" имена. Пак по това време Пантелей Зарев в прочутата си тогава и експлоатирана от всички учители по литература "Панорама на българската литература" също ще портретува. Както се вижда, просто начин на мислене и чувстване на цяло едно време. Портретът излъчва индивидуалност, биографията на поета присъства предимно като заявена естетика, като наслада от прочита и допира на критика с нея. Критическите портрети от десетилетието разкриват интимност, лична любов и предпочитание към поета, което ще рече, че портретите са сериозно, но и позволено бягство от външния контекст, от задължителните матрици на господстващите конюнктури. Ето защо портретът отива на описанието на "онова време". Което и ние ще направим: ще представим важни за 70-те години поети именно като интимни портрети на почувстваната при прочита наслада.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Алипиева 2004: Алипиева, А. Българската поезия от 60-те години на ХХ век. На повърхността. Под повърхността. Велико Търново: Слово, 2004.

Алипиева 2010: Алипиева, А. Българската поезия от 60-те години на XX век. На повърхността. Под повърхността. Варна: LiterNet, 30.07.2010 <https://liternet.bg/publish/aalipieva/poezia_60/content.htm> (28.12.2012).

Велкова-Гайдаржиева 1999: Велкова-Гайдаржиева, А. Българска литературна критика и митотворчество. В. Търново, 1999.

Дойнов 2007: Дойнов, Пл. Българската поезия в края на ХХ век. София, 2007.

Дойнов 2009: Дойнов, Пл. 1907: Литература, автономия, канон. София: Кралица Маб, 2009.

Неделчев 1987: Неделчев, М. Социални стилове, критически сюжети. София, 1987.

 

 

© Антоанета Алипиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.12.2012
Антоанета Алипиева. Българската лирика през 70-те години на XX век. Тенденции. Модели. Имена. Варна: LiterNet, 2012

Други публикации:
Антоанета Алипиева. Българската лирика през 70-те години на XX век. Тенденции. Модели. Имена. Велико Търново: Слово, 2010.