Георги Чобанов
url: https://ternet.bg

ЧЕТЕНЕТО ВСТРАНИ ОТ АПОКАЛИПСИСА

Виртуално и реално

В света, който етикираме като реален, и в света, който обозначаваме като виртуален, човекът се чувства еднакво добре. Защото винаги е населявал двете пространства, винаги ловко е прехвърлял границите им. Човешкото пространство в крайна сметка винаги ги е включвало в себе си и посредничеството на техническите нововъведения не променя нищо по същество, то само артикулира по-ясно това пространство. Тези изобретения елиминират зоната на невидимост за виртуалното, вадят го на показ, превръщат го в елемент на съзнанието за много хора. Но и нещо повече, проблематизират наличието на граници между реално и виртуално, отместват ги, а защо не, с една по-нова аргументация, поставят под въпрос самото понятие за реалност.

Четене и писане

Може ли четенето, а и самата литература, като едно от измеренията на "заварената", на познатата ни виртуалност, да се окаже заплашена от технически улесненото генериране на виртуалност чрез компютъра и Интернет? По начало в преддигиталното си битие човечеството не познава такава екстремация на писане и четене, каквато налага глобалната Мрежа. Защото Гутенберговата галактика, колкото и огромна да се вижда на потопените в нея, никога не е представлявала нещо повече от остров, макар и фундаментално значим, за човека. От друга страна, информационното общество пренаселва човешкото съзнание с продукти, чиято мултимедийност, колкото и да нараства, никога не би могла радикално и еднопосочно да промени съотношенията между текст, изображение, звук, които познаваме, и които са биологически детерминирани. Същото може да се каже за отношенията между четене и говорене, писане и слушане. Техническите нововъведения, позволяващи пренасянето на звук и образ в реално време могат само да преоткрият установения баланс между тях.

Литературните текстове

И ако имаме основания да говорим за своеобразен ренесанс на четенето и писането като такова - все пак обществото е информационно - то какви са основанията, и има ли такива, за да говорим, ако не за ренесанс при четенето и писането на литературни текстове, то поне за удържането на този тип активност в познатите граници.

Защото, ако четенето не е заплашено от Интернет, а само променено, то това не означава, че четенето на литературни текстове също не би следвало да бъде заплашено. Проблемът тук е, че се променя както четенето, така и писането на литературните текстове, а заедно с това и самите текстове.

Четенето им е обвързано с възможността да се направи избор на текст не сред книгите от личната или обществената библиотека, книжарница и пр., а сред литературен и културен масив, продукт на няколко хилядолетна цивилизация. Съотношението между ограничеността на човешкия времеви ресурс и неограничеността на достъпните във всеки един момент литературни текстове е смазващо. Изходът се опира на опита с виртуалното, който човек има преди Интернет. В крайна сметка след прочита на кой да е литературен и културен текст, последният функционира в човешкото съзнание и подсъзнание чрез определени свои есенциални съставки (заглавие, автор, тема, жанр, концепт, настроение, проблемен кръг…). Търсейки пресечна точка, адаптирайки се към променената среда на общуване с текста, Интернет-литературата стимулира кратките жанрове, колажните структури, резките прескоци чрез хипертекста, жанровата вакханалия, авторската неустановимост, ролево-игровата симулация…

Текстове и обеми

Големите текстови опуси нямат читатели в Интернет, което не означава, че мястото им не е там. Сърфирането може да бъде за миг преустановено, колкото да се получи определена доза литературна информация, да се зачете текста и да се отдели за по-добри времена така, както прави онзи, който купува повече книги, отколкото може да прочете до следващата покупка на книги. Стига да бъде харесан, текстът може да бъде заделен и четен извън Мрежата - от компютъра, от изпринтено копие, поръчан като единичен екземпляр на някоя Нет-книжарница-печатница, или купен по Мрежата като книга или CD, а защо не и от обикновена книжарница, за да бъде четен в познатата на човечеството ситуация на усамотеност пред текста. И все пак мрежовият автор все по-рядко ще посяга към писането на големи по обем текстове, към създаването на линейно ориентирани и възможни за отпечатване текстове, към литературни продукти, в които да не си дават среща разнородни компютърни изкуства.

Читатели или сърфисти

Ясно е, че всички значими за цивилизацията ни или за отделния човек културни и литературни текстове ще имат свое дигитално битие, но това което ни интересува е как и какво чете човек, когато е в Интернет - в активна комуникация по e-mail, ICQ или нещо подобно, в активна позиция спрямо многобройни и тематично разнородни прозорци на монитора. Скачането през тях може да включва прескок до зона с литературни текстове, която да повлече сърфирането из литературната паяжина, но може да доведе сърфиста до порно-сайт или казино. Разбира се, агресивната реклама през отварящи се неудържимо прозорци, през святкащи банери и звукови ефекти постоянно поглъща концентрацията на сърфиста и възможността за четене намалява. Но, от друга страна, трупането на опит в Мрежата увеличава способността за ориентиране сред информационните масиви, а с това и възможността всеки да си уреди време и място за четене - като се уедини в един само прозорец, като си пусне музика, активираща четенето, като постави в offline позиция програмите за комуникация с останалите сърфисти.

И все пак, както забелязвате, говорим не за читател, а за сърфист, за сърфиращ читател - две понятия, твърде различни по своя кинетичен статус. Статика срещу динамика - характеристики, които ще се окажат водещи за новия тип литература и култура, които ни очакват, в противовес на нагласите, които обитаваме. Именно мултимедийните проекции ще раздвижат литературния текст и ще наложат компютърната игра в различните й разновидности като част не само от развлекателни, но и от литературни и образователни стратегии, реинтегриращи нечетящия в общността на четящите. Защото раждането на читателя се случва не само поради задължителния сблъсък с инструктивни текстови масиви, не само поради комуникативната императивност на Интернет-общуването или поради екзистенциалната "самост" на виртуалния човек.

Четене, компетенции, посредници

Четенето на литература обаче продължава да изисква особени компетенции. Кой и как ще ги изработва и предлага? Какво става с посредническите фигури? На учителя, на критика. Литературното обучение в началото на новото хилядолетие променя параметрите си - то е с доминанта върху самообучението, а самото обучение се извършва не само в реални, а и във виртуални класни стаи, не само очи в очи, а и от дистанция. Пораждат се изцяло нови изисквания пред учителя по литература и пред подсигуряващите го - не с учебници, а с компютърни програми - образователни институции.

Възможността общуването с автора да се случва не чрез текста, не преди или след прочита, а в момента на четене на артефакта или дори в момента на неговото създаване също отместват познатото състояние. В ново владение, защото обикновено са концентрирани у автора, са функции, познати ни като присъщи на посредниците (критик, рекламен агент, издател, редактор, коректор), които преди са били видими за читателя чрез паратекста на книгата или, понякога, чрез урежданите срещи на писателя с читателите. Интернет-комуникацията обаче дава шанс на читателя буквално да съучаства в творческия процес не само чрез акта на четене. Пишейки-питайки автора или другите читатели, участници в събитието, той променя все повече ролята и статуса на посредника-критик.Нещо повече, читателят, читателите /сиреч, сърфистите, които в паузата са се отдали на играта "Аз съм автора"/ са създатели на все повече текстове, размивайки авторската институция и представата ни за парцелиране на зони и роли. В този смисъл Интернет умножава числото на желаещите да пишат литературни текстове - вероятно поради леснотата на публикуване и рекламиране на написаното, а не само поради творческия импулс, заложен, да предположим, у всеки човек.

Писането като четене

С други думи, глобалната Мрежа задава твърде различен модел за осъществяване на читателско-писателска активност. Но не само това. Четенето в епохата на Интернет също е в ситуация на изравненост спрямо писаното. Писаното слово вече е усвоило част от потенциала на четенето, включило го е в себе си, предузнало го е. Писаното е изневерило на познатата ни линейност и материалност, то е хипертекстово, нетрайно, мобилно, снело е в себе си част от процесите на съзнанието - избор, продуциране и зачертаване на варианти, липса на граници (страници) за текста, ново отношение-съотношение към и между времето и пространството… Четенето-писане радикално променя своите параметри, и точно затова - защото е свръхадаптивно - остава встрани от вещания Апокалипсис.

Кока-кола и виртуалност

В епохата на Интернет, на медиите и на новите комуникации четенето и писането на литературни текстове ще продължи, но нито те, нито пишещите и четящите ги ще са същите. И ако питането за съдбата на литературата и културата е уместно, то неговата оправданост иде от комерсиализацията, от кока-кола-културата, нахлуваща и в реалното, и във виртуалното. Защото посоката, в която се движи обитаваният от нас свят, реален и виртуален, не е тайна за никого, е доминирана от водещия цивилизационен проект - американския. Прагматизацията на виртуалното, колкото и абсурден да е изразът, е в ход. Единият свят се превръща в мяра за другия. Комерсализацията превръща и двата свята в трансконтинентален пазар на стоки и услуги с невидими преходи между тях. Проблемът, до болка познат, е общ за населяваните от човека пространства - и реални, и виртуални - как изкуството като човешката дейност да се съхрани и умножи, да запази значимостта си за човешката раса и през третото хилядолетие. Интернет-технологията обаче има потенциал, който със сигурност може да стимулира културните процеси.

Свобода и Интернет

Основен фактор за това е новата степен на свобода, която по дефиниция присъства в Мрежата. Въпросът обаче е кой как я потребява и готови ли сме за нейните предизвикателства. Свободата - на информация, на придвижване - е категория много по-съотносима с виртуалното, отколкото с реалното. Познаването на тази очевидност предизвиква контрареакцията на прагматиците, които са се насочили с изключителна активност чрез правни и комерсиални механизми да я озаптят и да култивират пространство, манипулируемо много повече от реалното…

Опрян на тази очевидност, като подхранва илюзията за вездесъщност на свободата в глобалната Мрежа, хуманитарият занижава степента на съпротива срещу очертаната току-що тенденция. Разпознаването и овладяването на собствените полета за присъствие на и във виртуалното, а не изчаквателната позиция на хуманитарната общност ще предотврати маргинализацията й в пространство, което само по себе си й е предизвикателно близко. Традиционната враждебност към технологичните и техническите нововъведения, консервативността и инерционността, самовлюбеното съзерцание в класическите за човечеството преддигитални изкуства и литератури предстои да бъдат преодолени. Защото светът, светът на изкуството и литературата, не е същият.