Стъпвайки на пръсти,
ехото пропука тишината.
Богомолката се кръстеше
мислейки, че от мъглата
Бог не е видял какво е сторила...

Крушата си мислеше, че е политнала -
всъщност падна близо до дървото си,
а къртицата, мечтаейки да зърне слънцето,
търсеше прашинката в окото си.

Аз пък имам толкова приятели -
верни, с честни намерения.
Но защо ли самотата
е задача без решение?

Катерина Ангушева - 16 год.
ПМГ "Акад. Иван Гюзелев" - Габрово