Небето - безутешно и дълбоко.
Примамва ме с червена необятност.
И само ако можех, щях да го мечтая
и любовта си неразумно да забравя.

Аристей отваря порти да ме призове.
Преструвам се, че ги прекрачвам.
Там, при теб, ще бъде много по-добре.
Макар че пак високото ще е отгоре.

Да плача е свръхбезутешно.
Защото всеки си кове съдбата.
Невеста на небето няма как да бъда,
защото ми тежи греха на моята невинност.

Да вляза с черно було в тъмна стая
и да очаквам разтварящата се врата,
която ще ми подари на синьото безкрая
и Аристей, и пухената тишина.

Един дъждовен влак очаква да се кача.
Един дъждовен влак върху ръждиви релси.
Там спътници са черните принцеси,
нетърпеливи да мечтаят своя гост.

Персиана Пастухова - 14 год.
Национална Априловска гимназия