Неразбрани
Денят като сълза ще
се роди -
нечакан, но напредващ в своя полет.
Ще паднат всички есенни звезди.
Ще бъдем със усещане за спомен.
Усмивките ще стягат
като връв.
Ще ни стопяват парещи секунди.
И ще се питаме кой беше първият,
когото тази есен не събуди.
А времето, присвило
колене,
напредва бавно в сложния си ритъм.
Със мъжка сила болката дере,
а после като сянка ще се скита,
докато се намерим като
в сън
в самотна и посърнала поляна.
И всички ще трептим
със собствен звън
останали отново неразбрани.
|
Mая
Несторова - 18 год.
ПМГ "Акад. Иван Гюзелев"
|
|