|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
LiterNet, 2007, № 9 (94)
=============================
ИВО ГЕОРГИЕВ
Копùте
Те са като някакви езически истукани. А може би са последните
покровители на източнородопското село. Високи и ниски, по-светли или тъмни,
те се появяват в края на лятото и изчезват до пролетта. Край село Припек,
копùте сено са като герои от приказка - ето ги "Булката и младоженеца",
"Сърдитите приятели". Може да си поиграете с "Ръжените балеринки"
на жмичка. Не дай си Боже, обаче да си изгубите иглата в някоя копà
- тогава и "Съветът на старейшините" не може да ви даде съвет как
да я намерите. Какво още можете да направите? Да се скриете, да се потъркаляте
в друга копà или да се качите по някоя разкривена стълба, да седнете
отгоре и да забравите да слезете. Може. Защото копùте сено крият дъх
на магия. Крият вълшебство, което не може да се усети от няколко снимки, но
поне ще довее усет за дребни селски красоти. И за тъга.
© Иво Георгиев
© Артзона & списание LiterNet, 2007, № 9 (94)
|