LiterNet, 2007, № 2 (87)
=============================

ДИМИТЪР БОРИМЕЧКОВ

Трифон Зарезан в Бесарабия

Много незабравими мигове и вълнуващи моменти има в моя фотографски живот. Едни от тях са зимните празници. Особено Трифон Зарезан. Забелязал съм, че в тях има колкото радост, толкова и тъга. Старите хора, живели и видели много, уж се веселят, уж се радват, че доживяха да видят възраждането на българските традиции, а очите им са пълни с тъжни спомени. Вглеждам се в снимките от миналите десетилетия и в снимките, които съм правил в по-близко време. В тях виждам своите съграждани - отрудени, загрижени дори и в празник. Ето ги, на Трифон Зарезан. Според мен той е най-емоционалният сред зимните празници. Пеят ли, пеят. И откриват душата си. А и виното, кехлибареното, е и за това - да се отпусне човек. Да забрави за кратко грижите си.

"Мите, снимай ни, че да има какво да си спомним на старини, да видим, какви сме били", ще ми кажат някои жени, пийнали повечко, отколкото трябва. Но нали е студено, градусите като че ли ги няма. Докато зарязват лозето, докато го поливат, чувам пожелания за здраве и бъчвите наесен да са пълни. Лозарите се шегуват, вдигат наздравици и хич не се притесняват от обектива, насочен към тях. Поруменели - от виното ли, от студеното време ли, те се нареждат един до друг - за снимка. Спомням си как години наред в ролята на Трифон Зарезан беше най-добрият лозар в Тараклия Николай Рабаджи. Благодарение на този празник станахме приятели. На 14 февруари 2004 г. той ми каза: "Митко, хората с това ще ме запомнят, че съм изпълнявал ролята на Зарезан. А на децата и на внуците ще оставя твоите снимки". Свечерява се, а кръшните хора като че ли нямат край. Наесен, на Димитровден, аз ще почерпя моите земляци. И пак ще ги снимам. Колко му е - да ги увековеча.

Снимка за спомен Мариана Бакарджи по време на празника Подрязване на лозето Иван Боримечков - вдъхновител, душата на българските празници в Тараклия Николай Рабаджи - в ролята на Трифон Зарезан