LiterNet, 2015, № 5 (186)
=============================

МИРОСЛАВ ЙОТОВ

Платон/лично

Изкуството е и език, който проектира онова, което остава недоизказно в общуването. Платон е смятал, че съществува свят на идеите, чиято проекция е действителният свят, който обитаваме, и нарича този свят сянка, а изкуството сянка на сенките. В този смисъл изложбите, концертите, пиесите... са сбирки на сенки, кои по-тъми, кои по-светли и всички са отражения на отразеното. Ако приема, че въображението ми е отражение, излиза, че аз съм просто проводник, инструмент и оттам трудно бих могъл да нарека една картина лична, само моя и плод единствено на Аз, на егото. Това, което ме кара да усещам една картина лична, е, че тя е фраза от комуникацията ми със света, с живота. А ако е така, нека поне се обясня в любов на сянката, преди да си ходя, и да го направя лично и платонично. А дали го правя аз, или това е моята функция на инструмент, оставям на вас да прецените, като погледнете в себе си.

Винаги съм повтарял, че сме отговорни за посланията си особенно ако са поднесени с езика на изкуството, защото въздействат, променят. За това избирам да пренеса зрителя в един близък до реалния, но по-добър свят. Свят, в който стълбата към небето, очакващият ангел, следобедният гарван и приказността на луната говорят по собствен начин.

Нищо повече за казване 2 Самоотвличането на Европа Всеки един момент Отвъд присъствието на дистанцията чака ангел във всеки Нищо повече за казване 1