LiterNet, 2020, № 5 (246)
=============================

КАЛИН НИКОЛОВ

Измъкване от медиума

Още в средата на 70-те години на миналия век започнах да се намъквам в онова, което наричаме "медиуми". Развивах рисунката си според изискванията на вестниците и изданията. В този смисъл, а и според някаква опростена концепция, илюстрирането е прехвърляне на текст в изображение, а ролята на илюстратора се свежда до превеждане на онова, което думите съдържат. Погрешно схващане! За първото издание на "Мъртви души" Гогол се отказва от илюстрациите. И макар че е останало неизвестно - той сам е нарисувал корицата си, като прави един общ орнамент, съставен от няколко малки и сякаш наивни елементи на жалката действителност, в който са вградени десетки малки човешки черепчета и висят уловени на куки риби… Защо го прави? Обяснявам си го с отворената система, която великият писател търси, за да не затвори образите на героите си в схеми. Сведени до типажи (както всъщност е станало по-късно), персонажите му са щели да се превърнат в общи модели и обичайни проекции. Естествено, онова, което медиумите вършат, е да маркират своите изисквания - гледал съм да се съобразявам с тях частично (подпъхвах лица на властници-идиоти, на еротични фетиши, вграждах имена на приятели и емоционални намерения, изобщо скривах един друг пласт, за който си знаех най-вече аз). Паралелно с това съм недоволен от себе си, че малко съм рисувал ДРУГИ неща. Естествено е, че обектите извън нас ни учат, както на обичайната философия и социология, така и на дарбата на наблюдение, находчивостта да виждаме нещата по всякакъв начин… Какво може да бъде примерът на природата за рисуващия? Сякаш съставена от взаимодействия между реалността и фантазията, в нея намираме както екстремната субективност на възприятието, така и нещо много извън нас. Чрез природата излизаме от себе си… Това ми се иска да кажа.

Дървото Устие Остров Река Нишава Речни камъни

© Калин Николов
=============================
© Артзона & списание LiterNet, 2020, № 5 (246)