LiterNet, 2008, № 4 (101)
=============================

ГАЛИНА СТАНЕВА

Докосване

Любовта, може да бъде изразена с милувка. Яростта, проявена с шамар или сблъсък.

Човек постоянно е наблюдател. Всяко едно съприкосновение в природата, между предметите или хората му въздейства. Чувства мъка или съпричастие, нежност или безразличие. Когато дълго е сам, по-дълго от вътрешната му необходимост за самота, изпитва необходимост да бъде "докоснат" с топла длан или обикновени думи. Има дни, в които копнее да избяга. Не иска да го достигат нито шумът на улицата и случайните минувачи, нито най-близките му хора. Искам тези особени състояния, в мига на самото докосване, да бъдат усетени в моите "Пейки", "Лодки" и т.н. Как докосваме нещо красиво, нещо грозно, нещо мило или неприятно... Това носи различни усещания. Неповторими, като първа целувка или изненадата от скъп подарък.

Хората в този, кратък момент на докосване се променят, всеки със своите чувства и реакции. Така здрависването е начин да разберем какъв човек стои срещу нас. Падането и удара носи друго усещане - кара ни да сбърчим вежди. Какво чувстваме, когато майка удря детето си, а щом вятъра разлюлее цъфналите клони на дърветата или чаши се ударят за наздравица? Докато предметите на пръв поглед остават безжизнени. Те обаче могат да бъдат проекция на човешките отношения. Когато един от тях е студен или горещ, взаимодействието е видимо. Какво се случва, щом докоснем клечка кибрит... Щом докоснем клечка кибрит до сламка... до много сламки...

Предметите, особено поостарелите, носят в себе си характера на тези, които са ги използвали. Двете пeйки, една до друга сякаш си говорят тайно, както са шушукали хората седели на тях. Старият стол е фотографирал цял един живот - на човека, който го е притежавал. Виждаме самия мъж или жена, всички хора отпочивали върху му. Малко поостарял, но все още "на крака". Топката, търкулнала се до масата с кривите крака, разказва откъде е дошла... и научава за какво хората са се вълнували, смеели и спорили, докато похапват. Кеят, приютява рибарите - седнали рамо до рамо, чакайки своя улов, влюбените, докоснали длани и устни, и старите лодки, извървели своя път... Планината, която се стреми да докосне слънцето, както всеки е протегнал ръка към нещо трудно постижимо. Две лисичи муцуни се докосват. Ярко оранжеви, с животински мирис, присъщ за техния вид.

Докосването подсилва думите на утеха. Казва повече от тях. Изненадва. Може да предизвика болка и неприязън. Когато човек е сам, изпитва необходимост да бъде "докоснат" с топла длан или обикновени думи.

Притихнал бряг Самотно докосване Бащина обич (Не) светец Ябълки