Дълъг и интересен е пътят, който изминах от момента на претворяването
на Св. Иван Рилски върху първата си икона, та чак до сега… Имам много нарисувани,
подарени и продадени икони. През 2006 г. направих една прекрасна изложба на
икони в регионалната библиотека "Ст. Чилингиров" в гр. Шумен, в
тъмнината на залата светеха свещи, които частично осветяваха иконите… на пианото
свиреше Момчил Маринов.
Под ръководството на проф. Любен Прашков през 1997 г. участвах
в изписването на църквата "Св. Георги" в гр. Мадан. Сама съм изографисала
два параклиса, първият, през 2007 г., параклиса "Св. Дух" в с. Малево
(на 45 км от гр. Смолян), а вторият, през 2009 г., параклиса "Св. Мина"
в двора на замъка Leinzell (на 65 км от Щутгарт, Германия).
Има много богословски условия, които се опитвам да спазвам,
докато рисувам и всеки път нещо пропускам, постепенно осъзнах, че само по
Божията милост нарисуваното от мен ще бъде чисто и прието, като нестихващ
копнеж към божественото.
Иконата като образ притежава не само художествената стойност
на световното приложно изкуство, тя преди всичко е подчинена на ортодоксалния
православен смисъл. Иконата като образ не копира заобикалящата ни действителност,
не е и фантазия, а с идеите и изразните си средства е символ на
вечен живот. Ние, иконописците, рядко се подписваме на иконите и стенописите,
които рисуваме. Аз специално винаги чета и спазвам "Ерминиите",
но не копирам боговдъхновените образци на икони и стенописи. Няма нищо лошо
в това да се копира, както и да се стремим към личното изживяване на Божието
откровение.