Борис Роканов - Из "13 състояния на една изкуствоведка", 4-то състояние

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "13 СЪСТОЯНИЯ НА ЕДНА ИЗКУСТВОВЕДКА",
4-ТО СЪСТОЯНИЕ

Борис Роканов

web | 5 броя размисли...

Борис Роканов - Из "13 състояния на една изкуствоведка", 4-то състояние

велпапе, сангин, 80/180

Какво ли не му хрумва на мързеливеца, когато реши да си убива времето? Какво ли не му хрумва на човек, когато променя положението на тялото си в леглото.

Нищо не вдъхновява толкова, колкото мързела.

По време на последния ми престой във Варна, сутринта, когато леност овладяваше тялото и душата ми, аз се развличах, като четях бавно (за кой ли път) "Великолепни стихотворения", изтегнат на леглото си. От време на време оставях книгата, за да... мисля ли? Не! За да фантазирам.

От време на време излизах на балкона, за да погледам за миг ширналото се лениво море край пясъчната ивица на брега и фантазирах за неща без очертания и смисъл. Доминираше едно поетично настроение, една творческа възбуда, каквато поражда леността. Защото поетът е преди всичко безделник, мързеливец, а като казвам това, аз възхвалявам поета.