6. РАДА РОБИНЯ СЕ УБИВА

За правда и за свобода

Мори Радо, бяла Радо!
Цар царува в Цариграда,
бяла Рада - в Будим града.
Цар за Рада войска бере,
войска бере, Будим бие.
Биха турци, биха гърци,
биха млади яничери -
не могле са да разбият
нова града Буденова,
дор не доде Татар паша,
Татар паша със татари:
дваж убиде, триж удари,
стените се разлюляха,
ключелки се отключиха,
портите се отвориха,
та е флягал Татар паша,
Татар паша със татари.
Там завари бяла Рада,
Че си седи на одрове
със родени мили братя:
Петра бана побратима,
побратима влашки краля
и Ивана мила брата.
Петра бана погубиха,
а Ивана потурчиха,
бяла Рада поробиха:
вързаха и бяло лице,
бяло лице с бяла вала,
черни очи с черна вала,
тънки вежди с тънка вала;
качиха я на кучия,
затвориха прозорците,
та вървяха до три деня,
преминаха през морето;
презморчени хоро играят.
Кат ги зачу бяла Рада,
кучаджию проговори:
- Ой та тебе, кучаджия,
кучаджию, брат да ми си,
отвържи ми черни очи,
черни очи, бяло лице
и отвори прозорците
да погладна горе-долу,
горе-долу на хорото:
дано видя нейде някой
от моята клета рода -
я майчица, я бащица,
я сестрица, я мил братец!
Послуша я кучаджия:
отвърза и черни очи,
черни очи, бяло лице
и отвори прозорците,
та погледна бяла Рада,
та погледна горе-долу.
Та не видя нийде някой
от нейната клета рода,
Кучаджия отговаря:
- Ой та тебе, бяла Радо,
ти щеш видя майка, баща,
кога върба грозде роди
и ракията-жълти дули!
Отговаря бяла Рада:
- Ой та тебе, кучаджию,
кучаджию, брат да ми си,
я подай ми влашко ножче
да разрежа жълта дуля,
да разкваса мойта уста!
Подаде и влашко ножче -
не разряза жълта дуля,
най са в сърцето удари
и от душа са раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.