4. ПОГИВАНЕ НА ЦАР ИВАН ШИШМАН

За правда и за свобода

Сон сонила софийска кралица,
сон сонила и сон бълнувала:
насред се е небо препукнало,
ситни звезди по земя паднале,
ясен месец кървав е изгреял,
а по него - звездица-деница,
и она е кървава изгрела.
Проговара Еница крлалица:
- Чуеш мене, Шишмане Яне,
що горок съм сънок сънувала:
пасред се е небо препукнало,
ситни звезди наземе паднале,
ясен месец кървав е изгреял,
а по него - звездица-деница,
и она кървава изгрела.
- Чуеш тизе, Енице кралице,
що сон казва, що во книга пише:
щото се е небо препукнало,
препукнало, и че да пропадне,
че пропадне и че се изуби -
старо царство, българско царство;
а щото са звезди пропаднали,
това си е българска войскя:
че изпадне войскя, че изгине,
че да гине нашио стар братец,
стари братец сам цар Иван Шишман,
че погине Михаил Василич;
а що си е месец кървав изгрел,
а по него звездица - деница,
после них чем и я да загинем,
а по мене тизе че загинеш.
Докат они това си думали,
книга стигна от Костенец града,
дойде книга на Шишмана Яне:
"Скоро, бърже, Шишманине Яне,
да събереш три иляде войскя,
па да дойдеш на Костенец града -
Костенец го турци обградиха,
цар Шишмана во тесно туриха!"
Ка прочете Шишманине Яне,
ка прочете тая бърза книга,
он е събрал три иляде войскя,
че я води на Костенец града;
а оно го любе не пущило,
Яна любе, Еница кралица,
дору слънце рано изгрее:
Еница е пустинка гъркинка,
не я грижа за българско царство,
не я грижа за своего мъжа.
Ала ето втора книга стигна:
"Сбери войскя и да стигнеш скоро
на онова Ихтимаско поле,
царя гонят и че го настигнат,
че ухватят Михала Василич!"
И тогай го любе не пущало,
дору слънце на ручок не дойде.
Ала ето трекя книга стига:
"Скоро, скоро, Шишмане Яне,
да пристигнеш, войска да доведеш,
да доведеш пет иляде войскя:
затвориха Василич Михала,
че погубят и царя Шишмана!"
И тогай го любе не пущило.
Не послуша Шишманина Яне,
не послуша свое първо любе
и си пойде в Ихтиманско поле,
и си пойде на воз река Искър;
Искър тече кървав и пороен
и си носи юнашки калпаци,
цели трупе, ръце от юнаци;
Искър тази премлада девойкя,
Искър гази, та калпаци лови.
Проговори Шишманине Яне:
- Хвала тебе, премлада девойко,
защо ловиш юнашки калпаци -
улови ми трупе от юнаци
да ги видим кои са, какви са,
я, хвати ми там оная ръка!
Проговори премлада девойка:
- Не си сакам, слезни, хвати си я!
Я си имах три брата юнака,
сите беха на войскя отишле,
сгодиха се во Костенца града,
и тримата у бой са паднале,
та им тражиш три добри калпаци
да не би им у них книга нашла,
та да видим що ти нарачуе.
Засрами се Шишманине Яне,
па отседна от своето конче,
та си хвати ръка от юнака:
на ръката пръстен бурмалия,
на пръстена "Иван Шишман" пише.
Па се дръпна Шишманине Яне;
и се метна на врано си конче
и повикна, що го сила държи:
- Що стоите, момци, що гледате?
Погубен е сам цар Иван Шишман.
Я хайдете налево да идем
да тражиме Василич къде е,
дано барем него да найдеме!
Тръгнале са налево да идат,
излеле са в Ихтиманско поле,
стигнале са пред Ступена града:
с пушки турци градо оградиле,
с маждраци са караул оплеле.
Ка ги виде Шишманович Яне,
юруш стори, караул изсече,
юруш стори и у градо влезе.
А тамо бе Василич затворен.
Проговори Шишманович Яне:
- Прости мене, Василичу брате,
дай ми воля сега да погубим,
да погубим сва турска ордия,
да те водим у София стара.
Проговори Михаил Василич:
- Не прощавам и воля не давам!
Къде бе ти по-напред да дойдеш -
сега вече мина щиро време:
турска войска вред е напълнила,
я не знаем къде ми е тато.
Разлюти се Шишманович Яне,
та си юзе нему остра сабя,
та си пойде воз турска ордия -
що докачи, све на нож удари,
па се врати и у градо ойде.
Проговори Шишманович Яне:
- Хвала тебе, Василичу млади!
Прости мене, ти мой мили брате!
Дай ми воля сега да погубим,
да погубим сва турска ордия,
да те водим у София стара.
Проговаря Михаил Василич:
- Не прощавам и воля не давам!
Защо тизе първи път не дойде -
сега вече мина щиро време.
Па се върна Шишманович Яне,
повърна се въз турска ордия
да погуби сва ордия турска.
Бог да бие една дърта баба,
що научи турци-яничере,
пращали я и она им каже:
- Хвала вази, турци-яничере,
българи са силни и инати,
а па Яне - много харен юнак,
они вази тува че погубат.
Ви търчите на Искър на мосто,
извърляйте ваши остри саби.
Върлете ги на Искър на мосто -
на Янете коньо не е кован,
ега му се коньо убодеше,
убодеше от острите саби.
Послушаха турци-яничере,
послушаха тая стара баба,
па върлиха нихни остри саби,
върлиха ги на Искър на мосто.
Минал мосто Шишманович Яне,
убола се негова коня,
паднала е неговата коня,
с него падна Шишманович Яне,
па е паднал на острите саби
и се ранил на неколко места;
стигнали го турци-яничере,
отсекли са нему руса глава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.