2. ЦАР МУРАД И МАРА

За правда и за свобода

Цар Мурат Мари думаше:
- Маро ле, бяла българко!
Айде са, Маро, изречи -
стига си оди българка,
изречи, та са потурчи
за мене бяла кадъна,
цар Муратюва ханъма!
Море ли, ша ти харижа
ют Цариграда полвинта,
Едрине с Узунчаршия,
със Султан Селим джамия
и ша ти, Маро, харижа
Влашкото - темел да държиш,
и още харач да сбираш!
Мара на царя думаше:
- Царю ле, царю честити,
аз имам брата владика
и имам други патрика,
да ида да ги попитам -
каквото рекат, ще бъде.
Че стана Мара, Маро ле,
че въз батя си отиде,
че на батя си думаше:
- Не знаеш, бате, не знаеш,
не мога д' ида за вода:
кога как мина-замина,
Цар Мурат дума от пенджур:
"Маро ле, бяла българко,
стига си ходи българка,
айде са, Маро, изречи,
изречи, та са потурчи
за мене бяла кадъна,
цар Муратова ханъма;
Маро ле, ша ти харижа
от Цариграда полвинта
и ша ти, Маро, харижа
Едрине с Узунчаршия,
със Султан селим джамия,
Влашкото - темел да държиш,
и още харач да сбираш!"
Банко на Мара думаше:
- Маро ле, мила сестрице!
като ти рече цар Мурат,
пак ти на царя да кажеш:
"Лесно са, царю, изричам,
пък са по-лесно потурчвам,
ако ми, царю, харижеш
от Цариграда полвинта
с потурчената черкова,
черкова Света София;
и да ми, царю, харижеш
царството и везирството
в твоята, царю, столнина;
и да ми, царю, харижеш
пръстена, мюхурлията. "
Че стана Мара, Маро ле,
че дръпна стовни на ръце,
че си за вода отиде.
Цар Мурат вика от пенджур:
- Маро ле, бяла българко,
стига си ходи българка!
Айде са, Маро, изречи,
Изречи, та са потурчи.
Мара на царя думаше:
- Лесно са, царю, изричам,
пък са по-лесно потурчвам,
ако ми, царю, харижеш
царствот и везирството,
пръстена мюхурлията,
на Цариграда полвинта
с потурчената черкова!
Цар Мурад Мари думаше:
- Езикят да му изсъхне,
който та, Маро, научи
царството да ми поискаш,
царството и везирството:
царството ми е бащинка,
а пък везирството - деднина;
азе си глава залагам,
Света София не давам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.