13. КЪРДЖАЛИИ В ТЕТЕВЕН

За правда и за свобода

Прочуле са кърджалие,
кърджалие, золумджие,
кадя ходат золум прават,
кадя ходат света горат,
къщи палат и обират.
Вред ходиха, вред гориха -
ред ми доде да си додат,
да си додат в Тетювене.
Хабер пращат кърджалие
до тетювенски чорбаджие:
да съберат, да изпратат
петсотин кара алтъне,
хилядо бели грошове:
- Ако пари не допратат,
ние ще презнощ да додем,
селото да им изгорим.
Сабрале са се хаджие,
хаджие и чорбаджие,
па утушле на конака,
на конака при агата,
па си думат и говорат:
- Бре хаджие, чорбаджие,
що да сторим, да направим:
кърджалие пари искат -
ако пари не запратим,
селото ще ни изгорат!
Та продума хасанчето,
Хасанчето, агата им:
- Разкажете на жените
да не носат зелените,
зелените салтамарки,
сукнените кацавейки;
да съберат алените,
алените кожухчета!
Па тръгнаха чорбаджие
из селото, воз селото,
та събраха алените,
алените кожухчета,
зелените салтамарки.
Занеле ги накрай село,
набиле ги на върлини,
побиле ги на вършето:
да са гледат от далече,
да са плашат кърджалие.
Чорбаджие вино пият,
вино пият с бели котли,
па ракия със паници
и си вардат Тетювене.
Кърджалие застраниха
през Удренова полица -
надръскаха в Тетювене.
Тарабане затропаха,
мозиките засвириха,
припуснаха кърджалие
из селото, воз селото.
Уловиха най-напреди
Цоловица Ковачова,
водиха я по дружина
са са фалат на дружина
със хубава тетювенка -
хубава е, прилична е;
па фанаха по-напокон
танка Кела Паловица,
Паловица Делиюва.
И фанаха танка Айша,
танка Айша Меновица -
дадоха и дзиловете
да играе на чомпари.
Уплаши се юнак Цоло,
па си юзе клещи, корач,
направи са на албантин -
да си кове сиви коне,
сиви коне кърджалийски,
дано сгоди Цоловица
да я земе със измама.
Едоса се Дели Пало,
па си сабра тетювенци,
крушовдолци, камендолци.
Утудоха на Олов дол,
на баира над Камиче,
навлязоха вав калето,
занесоха танки пушки
и мечкарски шишинета;
завардиха на метириз.
Напред стои Дели Пало
да си варди кърджалие,
кърджалие, золумджие,
дано найде ганка Кела
Паловица Делиюва
да я земе из ръце им.
Отдол идат кърджалие:
затрополе с тарабане,
засвириле с мозиките,
телци колат, моми гонат;
най-напреди концула им,
в ръце държи остро сабе,
а на рамо танка пушка.
Като пусти Дели Пало,
умери го в руса глава.
От кон падна концула им,
от кон падна и там умря.
Дели Пало чифте пуща,
чифте пуща със дружина.
Кърджалие, уплашени,
надзади се повърнаа.
Юнак Цоло коне кове
по селото по къщите.
Случило се, та утушел,
дето била Цоловица
затворена, закличена.
Како Цола тя видяла,
разкашля се, разкиха се,
па си я Цоло сагледа,
па куги било през нощта,
Цоло узе остър трион,
па си при нея утуде,
па са по дувар покачи,
та си претри продзореца,
подаде и бял конопец,
та са върза пряз полвина.
И спущи са Цоловица,
та побягна в полунощи.
Кога било на дзаранта,
кърджалие закачиха
да я дират по собата,
по собата, по къщата -
нийде нема Цоловица.
Кърджалие, ядосани,
възседнаха сиви коне,
припуснаха по селото,
раздириха по къщите
да си найдат Цоловица.
Ей че иде Дели Пало
със дружина, със повече:
нарамиле танки пушки,
извън ризи препасале,
тичат, реват, ура викат.
Кърджалие уплашени,
че си немат главатарин,
побягнаха из селото.
Дели Пало виком вика:
- Танка Кело, де си сега?
Обади се танка Кела,
танка Кела Паловица
из мазане кемерлие,
с два куфаре закличена;
като видя Дели Пало,
силно по врата удари -
вратата са разцепиа,
па излезе танка Кела
със жълтици обнизана,
на невяста направена.
Заведе я Дели Пало
във гората, в Платуница.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.