12. ЕНИЧАРИН ТЪГУВА ЗА ДОМА СИ

За правда и за свобода

Що ми се белее,
белее, люлее
отвъд през бял Дунав?
Дали са лебеде,
или са снегове?
Дали са снегове,
Или дъждове?
Да биха лебеде,
Прехвръкнали биха;
да биха снегове,
стопили се биха;
да биха дъждове,
оттекли се бихае
за два, за три деня,
за неделя, за две.
Не бяха лебеде,
не бяха снегове,
не бяха дъждове;
най ми цар кондисал,
цар с голяма войска
бели еничери:
разпънал чадъри
бели и червени,
сини и зелени
та седат, та ядат,
та ядат, та пият
и с кавали свирят
и борба се борат,
и бял камък мятат.
Едно еничерче,
младо и зелено,
не яде, не пие,
не се борба бори,
ни бял камък мята,
ни с ксавали свири,
най се царю моли:
- Царю, господарю,
изпиши ми книга
дома да си ида
при моята майка
и при моя баща;
че моята майка
сега девет годин
черни кръпи носи;
кръпа си додира,
тя я не опира -
мене жив жалее;
че моите сестри
сега девет годин
бяло цвете сеят,
ала го не носат -
мене жив жалеят;
че моите братя
сега девет годин
се кавали правят,
ала с тях не свират -
мене жив жалеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.