9. СИРОМАХ ЕЛЕНКО

За правда и за свобода

Задлъжнял млади Еленко,
задлъжня, холан, заборчля
педесет и пет хиляди:
петтях имаше, даде ги,
педесет няма да даде.
Чуди се млади Еленко
какви кярове да фане
борчове да си заплати.
Мама Еленку думаше:
- Еленко, мило, мамино,
и туй ли да те науча?
Я иди в узунчаршия,
та купи бяла хартия,
че пиши бяло писъмце -
на вуйча си го проводи.
Ти имаш, мама, ти имаш,
ти имаш вуйчо хаджия,
хаджия и чорбаджия:
пиши му, мама, пиши му
парици да ти проводи,
борчове да си заплатиш.
Еленко стана, отиде,
че купи бяла хартия
и купи черно мастило,
написа бяло писъмце,
на вуйчо си го проводи
парици да му изпрати,
борчове да си изплати.
Вуйчо Еленку пишеше:
- Еленко, мило вуйчово,
я си заложи булчето,
хубаво булче Тодорка,
парици ще ти проводя
борчове да си изплатиш.
Еленко каил не стана,
отиде с върли хайдути
и на хайдути думаше:
- Хайдете с мене, юнаци,
у вуйчови да идеме -
той има тежко имане,
четено недочетено,
мерено непромерено.
Жив щеме вуйчо да фанем:
ви ще парите земете,
аз вуйчо жив ще да хвана,
мръвка по мръвка ще режа
и вуйчо си ще да питам
как тъй залог ми той иска
младо ми булче Тодорче.
Станаха, холан, хайдути,
станаха, та са тръгнали,
до вуйчови му додоха -
вити порти заключени.
Еленко хлопа на порти
и на вуйчо си думаше:
- Стани ми, вуйчо, отвори,
ази ти водя булчето,
хубаво булче Тодорче,
залог да ти я заложа
за педесетте хиляди.
Стана вуйчо му, отвори;
Еленко булче не води,
най води върли хайдути.
Във равно дворе влягоха,
Еленков вуйчо хванаха,
голичък та по доновци,
босичък та по чорапци,
гологлав с бяла шепчица -
та го навън изведоха.
Той на юнаци думаше:
- Ой ми ва вази, юнаци,
земайте тежко имане,
по много желто от бяло,
само жив ме оставете.
Еленко дума юнаци:
- Земайте, каквот искате,
ази ща вуйча да зема
и вуйча да си попитам
за колко време ще вземе
младо ми булче Тодорче -
залог да му я заложа
за педесетте хиляди.
Вуйчо Еленку думаше:
- Еленко, мило вуйчово,
още педесет ти давам,
със люти мъки не мъчи!
Еленко нищо не дума,
нало си вуйча изважда
в пуста го гора завожда -
бяло му месо режеше,
черни му кърви течеха.
Вуйчо Еленку думаше:
- Еленко, мило вуйчово,
смили се, смили за мене,
за твойта млада невяста,
за мойте дремни дечица,
не е ли язък и за тях?
Те не ще повнят и знаят
кога са, джанъм, имали
баща търговец, хаджия,
хаджия и чорбаджия.
Еленко дума вуйчу си:
- Не е ли язък за мене,
за мойта стара майчица -
невяста кат ми искаше,
младо ми булче Тодорче?
че му главата отряза,
на висок прът я забучи,
та който мине, да види,
за млад Еленка да чуе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.