29. СЕЙМЕНИ НОСЯТ ЮНАШКА ГЛАВА

За правда и за свобода

Отдолу идат сеймени, леле,
Сеймени билюкбашии;
хайдушка глава носеха.
Не ми е глава хайдушка,
Хайдушка глава, кръвнишка,
най ми е глава юнашка.
Вървяло й мало й голямо,
главата сеир да струват,
да си главата познаят.
Никой си глава не позна,
Най-подир доде бабичка;
щом си главата видяла,
викнала й заплакала,
и си баба нареждаше:
- Иванчо, синко Иванчо!
Като та й мама родила,
като та й мама кърмила,
тъй ли е мама мислила?
Сеймене думат бабички:
- Не плачи, бабо, не тъжи,
йоще един си отхрани,
такъз да бъде, бабичке:
доде сина ти уловим,
девят планини минахме;
доде му ръце вържиме,
до шейсе души паднахме;
доде му главата земиме,
сам билюкбашия падна.
Аферим, бабо, машалла -
ощ един такъз отхрани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.