26. ХАЙДУТИН И БЕСИЛО

За правда и за свобода

Прочул се Стоян хайдутин
по тази Стара планина -
не може пиле да хвръкне,
камо ли човек да мине!
Та си потеря пратиле
Стояна да го уловат.
На два го друма вардеха,
а на трети го хванаха:
назад му ръце вързаха,
под кон му крака коваха,
та го закарват Стояна
у поп Ерина на конак -
заран ще да го обесат
пред поповата вратница -
царица сеир да гледа
и царьовите дечица.
Поп Ерин има две щерки
и третя Гюлна снашица.
Момите двори метяха,
Гюлна си смета хвъргаше.
Стоян из пенджер гледаше,
та па си Гюлна повика,
повика, та я попита:
- Гюлно, попова снашице,
злъви ли ти са тез моми,
или са от махла дошли?
Гюлна, попова снашица
Стояну тихом говори:
- Злъви не злъви, що питаш -
заран ще да те обесят!
Стоян си Гюлни думаше:
- Гюлне, попова снашице,
и да ма, Гюлне, обесат,
мен ми е много мръзяно
обесен човек да вида -
риза да му е кирлива,
глава да му е немита,
перчемат да е убръкан.
Ами ща ти са помола,
Гюлне, попова снашице,
ризата да ми промениш,
главата да ми измиеш,
перчемат да ми изрешеш -
голям ще бакшиш да ти дам.
Че много, Гюлне, обичам,
кога ма мене обесат,
риза да ми са белее,
глава да ми са светлее,
перчемат да са ветрее.
Гюлна Стояна послуша,
та му ризата менила
и му главата омила,
и му перчемат сресала.
Кога е било заранта,
тия Стояна извеле;
чакат царица да доде,
та тогаз да го обесат.
Ето царица че иде;
тя си Стояна видяла
и на селяне думаше:
- Ей си ва вази, селяне,
това ли ви е хайдутин?
Хайдутин такъв не бива!
Хайдутин бива чер по чер -
ризата му е кирлива,
главата му е нечиста,
перчемат му е убъркан;
ами е това търговец,
та си търговче пуснете.
Като стояна пуснаха,
той си на Гюлна хариза
едно кемeрче жълтици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.