19. ТАТУНЧО

За правда и за свобода

Мама Татунчу думаше:
- Синко Татунчо, Татунчо,
Татунчо, един на мама,
добре ми дойде на гости!
Я остави се, Татунчо,
от този пусти хайдутлук -
хайдушко не е за много,
хайдушко й, сино, за малко:
хайдутин къща не гледа,
хайдутин майка не храни!
Продай си пушка хайдушка
и остра сабя змеица,
пак впрегни руси биволи,
че иди угар да ореш,
да пръскаш жълта пшеница,
да храниш мама с алал!
Татунчо мама послуша,
че впрегна руси биволи,
че впрегна рало писано,
обърна брезна и друга -
силен са й пепел вдигнало.
Татунчо ми са й почудил
каква е тая работа:
дали ми й коне ергеля,
или ми й чарда говеда?
Не било коне ергеля,
не било чарда говеда,
я най е, холан, я най е
цареви млади сеймени;
че ги е царя проводил
Татунча да си уловят,
главата да му обземат,
на царя да я занесат.
Тий при Татунча додоха
и на Татунча думаха:
- Ораче, младо копаче,
като ми ореш и сееш,
ти не знаеш ли Татунча
де оре, холан, де сее,
де пръска жълта пшеница
да храни майка със алал?
Татунчо дума сеймени:
- Аз си Татунча не зная,
не зная и не познавам.
Най-подир иде циганче,
циганче грозно, омразно,
то на Татунча думаше:
- Татунчо, а бре Татунчо,
че не ща ли та обади!
Татунчо дума циганчи:
- Ако ма, холан, обадиш,
жув ша ти кожа одера!
То си Татунча обади;
сеймени идат, нападат;
Татунчо дума копрали:
- Копральо, моя сестрице,
ако ма сега отървеш,
ръчката ша ти позлатя,
крачката ша ти посребря!
Че обзе тежка копраля,
че са Татунчо завъртя
наляво, още надясно:
га са наназад повърна -
главите им са търкалят
като на бахча зелето,
фесовете им са червеят
като на бахча пиперя,
трупове им са търкалят
като на нива снопове.
Татунчо у тях отиде,
че на майка си думаше:
- Аз орах, мамо, аз насях,
даде го Господ, стори се:
ясно ми й слънце изгряло
и то ми й, мамо, узряло
и аз го, мамо, пожънах.
Мама Татунчу думаше:
- Стой, недей лъга майка си,
че е от Бога грехота!
- Кога ми вяра не фащаш,
я хайде да те заведа!
Кога си майка заведе,
главите им са търкалят
като на бахча зелето,
фесове им се червеят
като на бахча пиперя,
трупове им са търкалят
като на нива снопове.
Татунчо мъртви съблече,
кемери тежки извлече,
кемери пълни с алтъни,
че ги мами си подаде:
- Земи тва, мале, имане!
Ти право беше казала:
"Хайдутин майка не храни!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.