16. ЧАВДАР ВОЙВОДА И ЛАЛО

За правда и за свобода

Чавдар на Лалча думаше:
- Лалчо ле, момче уйчево,
вика ме, Лалчо, пашата,
пашата софиянската,
дава ми паха хубава:
на дено цела жълтица,
а па на вечер полвинка.
Дарба ще да ме подари:
на секи юнак злат кафтан,
а па на мене дору два,
дору два златни кафтана;
дали да ида, или не?
Лалчо уйчо си думаше:
- Уйчо ле, уйчо Чавдаре,
тук седи, уйчо, не ходи,
не си е добра работа,
това е турска измама:
пашата ще ни измами,
живи ще да ни излови,
на синджир ще ни наниже,
едни ще да си обеси,
други ще на кол побие.
Не ходи, уйчо, седи си!
Чавдара яд го дояде,
дояде, та го догневя,
та че на Лалча думаше:
- Лалчо ле, момче уйчево,
твоята, Лалчо, работа
като на жена непразна,
ти чакаш все на готово.
На Лалча много докривя,
докривя, та му домъчня,
а че уйчу си продума:
- Уйчо ле, уйчо Чавдаре,
молба ще ти се помоля,
я па ти да ме послушаш.
Я хайде, уйчо, я хайде
юнаци да си раздвоим,
раздвоим, да ги разделим:
ти зъмни, уйчо, отборо -
на мен остави измето;
уйчо ле, аз ще остана
из софенската кория;
ти иди, уйчо, на Софен,
при тая паша софенски.
Нека те дарба подари:
на секи юнак злат кафтан,
а па на тебе дору два,
дору два златни кафтана,
нека ви хачец заплаща -
на дено цела жълтица,
а па на вечер полвинка.
Чавдар си Лалча послуша,
та си юнаци раздвои,
раздвои, на две отдели:
Чавдар си зема отборо -
На Лалча даде измето.
Лалчо с дружина остана.
из софенската кория.
Чавдар отиде на Софен,
при тая паша софенска.
Като го видя пашата,
издалеч му се поклони,
а изблизо му продума:
- Чавдаре, Чавдар войводо,
оставете си пушките,
изтъкнете си пищовите,
откачете си сабите,
а че елате да седнем
да си поедем, попием,
хубаво да се сприкажем,
та дарба ще ви подаря:
на секи юнак по кафтан,
на тебе Чавдар, дору два,
дору два златни кафтана;
и хако да ви предплатя.
Чавдар пашата повярва:
оставиха си пушките,
изтъкнаха си пищове,
откачиха си сабите,
та при пашата влязоха.
Пашата дума на слуги,
дума им и наръчва им:
- Слагайте бели трапези,
давайте гозби сякакви,
донесете вино червено
и върла бистра ракия.
Слуги, на паша послушни,
сложиха бели трапези,
даваха гозби сякакви,
носеха вино червено
и върла бистра ракия.
Паша ишарет чинеше,
слугите разумяваха:
по-молко вино да вливат,
по-много татул да турят,
да си опоят Чавдара,
па после да си уловят
Чавдара, Чавдар войвода.
Слуги си вино точили,
точили, прясно давали:
по-малко вино вливали,
по-много татул туряли.
А Чавдар не се досети,
ни никой от дружината.
Опи се Чавдар войвода,
опиха му се дружина,
тежка ги дрямка навали.
Паша на слуги думаше:
- Принесте тънки дарове:
тънки сукани сиджими,
ситни ковани синджири!
Че стана самси пашата,
та ги поредом премени:
на секи юнак и синджир,
а на Чавдара дору два;
на ръце тънки сиджими,
на нозе тежки томруци,
на шия дребни синджири.
Кога се Чавдар събуди,
та си погледна и видя
в какви е лични премени,
той си на паша думаше:
- Пашо ле, паша ефенди,
от път съм вчера пристигнал
на твойте честни трапези,
от твойте чудни икрами
сърцето ми се заключи
и дрямка ми се додряма.
Много ще ти се помоля,
ега да би ме послушал:
я да ми дадеш свирката,
със свирка да си посвиря,
да ми се сърце отключи,
да ми се дрямка отдреме.
Паша Чавдара послуша:
донесоха му свирката,
разслабиха му ръцете.
Чавдар си свирка засвири,
свирка му свири, говори:
- Лалчо ле, момче уйчево,
де да си, сега да дойдеш,
да ме погледнеш и видиш
в какви съм лични премени:
на ръце тънки сиджими,
на нозе тежки томруци,
на шия ситни синджири;
да додеш, уйко, да додеш,
да додеш да ме извадиш!
Лалчо си зачу свирката,
та и той далеч засвири -
свирка му дума, говори:
- Уйчо ле, уйчо Чавдаре,
не мога, уйчо, да дода,
не мога да те извада -
то не е моя работа;
мойта работа невредна
като на жена непразна -
аз търся все на готово,
юнаци ми са все измет!
Чавдар на свирка повтори:
- Лалчо ле, момче уйчево,
много ще ти се помоля,
било що било-забрави
и нанасам се управи,
по-скоро да ни извадиш:
малко е време устало,
Лалче ле, ще ни избесят.
Та стана Лалчо, потегли
и си юнаци поведе,
та са на Софен стигнали,
на софенските конаци;
порти им, бре, затворени.
Лалчо се бързом забързи
и тропишком си подскочи,
та си портите прескочи,
прескочи и ги отвори,
уведе вътре юнаци,
та на тъмница отиде.
С ръце камъне къртеше,
с зъби синджири късаше,
та си вратата отвори
и си Чавдара извади
и неговите дружина,
ония отбор юнаци.
Тога си Лалчо отиде
на пашовите конаци,
разби си Лалчо хареми,
та си пашата изкара,
та къс по къс го режеше,
режеше и го питаше:
- Пашо ле, жено кахпио,
ще ли да лъжеш юнаци,
с измама да ги затваряш?
Па му главата отряза
и на маждрак я натъкна.
Та си юнаци поведе
и със свирка си свиреше.
Като из Софен вървеше,
още си виком викаше:
- Яллате месо пашово,
секиму не е дадено
да ходи да го продава;
сал е на Лалча дадено,
на Лалча на байрактаря,
що води измет юнаци,
та вършат таква работа,
щото и отбор не вършат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.